The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/29\

~Skip time~

Г.Т. Т/И

Вече беше към 18:30. С Юнги си говорехме почти цял ден...е по-скоро аз говорех, а той ме слушаше, или поне се опитваше, защото сякаш се беше заплеснала някъде.

Реших, че ще му дам втори шанс, но няма да бъде точно, като преди, или поне докато не спечели доверието ми отново. Но честно казано ми беше приятно да си говорим отново.

Беше наистина приятно отново да си говорим, да се смеем, да си споделяме и още такива неща. Липсваха ми тези моменти, а дори не знам защо...

С всеки може да се говори, но с него е различно и отново не знам защо... Харесва ми да си говорим, да ми се усмихва, да се шегува с мен...

Какво ми става? Защо се чувствам така? Нещо се обърка с мен, но не знам какво и поради каква причина...

- Искаш ли да се разходим?- попита ме Юнги, прекъсвайки мислите ми. Искам да се разходя с него... ще бъде приятно.

- Мхм...- измънках аз, а той се усмихна. Има толкова красива усмивка. Защо не ми се усмихва винаги така сладко?!

- Т/И, тук ли си?- попита ме Юнги загрижено, а аз кимнах. Станахме от дивана и си взехме якетата. Излезнахме от апартамента и тръгнахме надолу по стълбите.

След малко бяхме пред вратата на входа и поехме по дългата улица нагоре. Подухваше лек ветрец и времето беше приятно.

Вървяхме бавно, в пълна тишина. Погледнах към Юнги. Той беше сложил ръцете си в джобовете на дънките и вървеше бавно до мен. Исках да му кажа нещо, но не знаех какво...

Вървяхме така известно време, в тишината, наслаждавайки се на времето, докато изведнъж Юнги не наруши тишината.

- Как върви с Минхе?- попита ме той. Всъщност с Минхе не върви и то от доста отдавна. И двамата се отдръпнахме. След толкова време заедно...Минхе може да ми бъде само приятел.

Усещам го само като такъв...Не и като гадже. Той е наистина добро, красиво и мило момче, но мисля, че не можем да бъдем нещо повече от приятели и имам чувството, че и той го знае.

- Бива...- казах аз безразлично, защото не знаех как вървят нещата, но със сигурност не вървяха добре.

- Как върви със Суджин?- попитах го аз, а той въздъхна и се замисли. Известно време не каза нищо, но накрая каза "Добре", а този отговор не ми хареса. Защо?!