The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/5\

~На следващия ден~

Събудих се от алармата. Станах с усмивка и започнах да се оправям. Радвах се, че ще работя, а дори не знаех защо.

Винаги съм искала да работя и колегите ми да са мили и усмихнати. Да се разбираме, а шефът ми да е добър. И ето, че попаднах точно на това, което търсех.

Запътих се към банята, измих си зъбите и се оправих. Сложих си дрехите, които си бях приготвила и отидох в кухнята. Направих си нещо за ядене и бързо го изядох.

Не се чуваше и звук в апартамента. Явно Юнги все още спи. Дали да му оставя бележка? Защо пък да му оставям бележка? Какво го интересува него къде съм аз?

Взех си нещата и излезнах от апартамента. Заключих вратата и тръгнах надолу по стълбите. Не след дълго бях долу и бавно закрачих към кафенето.

Нямаше нужда да бързам, защото беше в края на улицата. Вървях бавно и се наслаждавах на времето. Все още не беше станало много студено, но беше приятно.

Чувах как птичките пеят, децата играеха в парка. За тях май няма спане, те са по всяко време в парка, за да си играят, да се гонят и още такива неща.

Не след дълго бях пред кафенето. Поех си въздух и влезнах вътре. Миризмата на кофеин ме събуди мигновенно. Видях Минхе да седи зад бара и отидох до него.

- Добро утро!- казах аз и той ми се усмихна.

- Добро утро!- отвърна ми той.

- Притеснено ли ти е?- попита ме той, а аз кимнах.

- Спокойно, ще се справиш!- каза той и ме потупа по рамото, а аз се усмихнах несигурно.

- На колко години си?- попита ме Минхе.

- На 23, а ти?- попитах аз.

- На 25.- отвърна той и в този момент влезна Юна усмихната до уши.

- Добро утро!- поздрави радостно тя, а ние с Минхе се спогледахме.

- Много си весела.- казах аз и тя кимна.

- Да, така е!- отвърна тя, като се завъртя няколко пъти, а ние се засмяхме.

- Защо?- попита Минхе.

- Вечерта ще излизам с гаджето си и ще ходим на вечеря, после ще се разхождаме и така.- обясни тя.

Започнахме да оправяме кафенето и не след дълго стана 7:00. Отворихме кафенето и след малко хората започнаха да идват.