The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/84\

Г.Т Юнги

- Гладна ли си?- попитах аз, а Т/И ме погледна лошо.

- И да съм, какво?! Ще ме пуснеш да изляза от стаята ли?!- попита ме тя ядосано. Толкова е сладка когато се ядосва. Искам да я целуна и да я прегърна, но тя няма да ми позволи.

- Може ли да те прегърна?- попитах аз изведнъж, а Т/И се стъписа.

- Н-не!- заекна тя. Знам, че го искаше, но нямаше да се предаде толкова лесно. Ината си е инат.

-  Добре!- казах аз и отидох до нея, след което я прегърнах силно, а тя започна да шава и да мърда.

- Какво си позволяваш?! Казах ти, че не може!- каза тя и продължи да мърда и да ме бута.

- Спри да мърдаш, искам да те прегръщам!- скарах й се аз, а тя напук продължи.

- Юнги, махни се, нараняваш ме!- каза тя, а аз я пуснах. Думите й ме нараняват. Знам, че не иска да я прегръщам, но аз имам нужда.

Пуснах Т/И и останах да седя до нея. Сега и двамата гледаме през прозореца и никой не обелва думичка.

Приятно ми е да седя с нея в тишината, но щеше да ми още по-приятно ако знаех, че тишината е защото няма нужда да си кажем нещо.

Сега стоим в тишината, защото Т/И не иска да говори с мен, а това ме наранява.

Как можех да й обясня? Какво можех да направя?

Изведнъж корема на Т/И започна да къркори. Станах от мястото си, а тя дори не ме отрази. Излезнах от стаята и донесох от храната, която бях направила.

Единственото добро нещо на това, че бях в Америка е, че се научих да готвя и то доста добре.

Върнах се в стаята и затворих вратата, след което отново седнах до Т/И и й подадох чинията, а тя дори не ме отрази.

- Вземи чинията и яж, защото ще те нахраня аз.- казах аз, а тя ме погледна лошо.

- Не искам нищо от теб!- каза ми тя, а аз въздъхнах.

- Значи ще умреш от глад, но няма да ядеш това, което съм направил аз, така ли?- попитах аз. Т/И не каза нищо и продължи да гледа на пред през прозореца.

- Щом се налага!- отвърна извднъж тя.

- Наистина не мога да те разбера!- каза аз ядосано, а тя се обърна към мен и присви очи.

- Разбира се, ще не можеш! Не можеше преди 2 години и сега също!- извика ми тя и повече не ме погледна.