The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/64\

~Понеделник~
Г.Т Т/И

Събудих се от слънчевите лъчи влизащи през прозореца.

- Любов, хайде ставай!- провикна се Юнги от кухнята, а аз започнах да се въргалям в леглото, защото не ми се ставаше.

Затворих очи за момент и тъкмо щях да заспя, когато усетих как Юнги легна върху мен и започна да ме целува навсякъде.

- Не ме игнорирай, принцесо!- каза той, а аз се засмях със затворени очи.

- Нека Да поседим малко така...-казах аз и прегърнах Юнги, като започнах да го целувам по врата, а той изръмжа.

- Принцесо...- каза Юнги през стон и тогава усетих нещо твърдо.
Спрях с всички действия и погледнах към Юнги, а той ме гледаше лошо.

- И сега?! Какво ще правим, след като ти си виновна за това?!- каза Юнги, като посочи към панталона си, а аз се изкикотих.

Аз не казах нищо и само посочих вратата на банята, а Юнги отново ме погледна лошо.

Той стана намусено от леглото и излезна от стаята, като чух как вратата на банята се затвори след него.

Продължих да се излежавам на леглото, докато не чух стоновете на Юнги от банята и започнах да се смея, като луда.

Взех си телефона и погледнах към часа. Беше 10:27. Станах от леглото и се запътих кън кухнята, а там видях, че Юнги се е постарал да направи палачинки.

Толкова е сладък, когато се опитва да направи нещо мило, за да ме зарадва. Как да не го обичам?

Оставих палачинките на масата пред дивана, върнах се в кухнята и взех шоколад и сладко, след което ги оставих на масата и седнах на дивана, за да изчакам Юнги.

Доста се бавеше, но за сметка на това пък ми е забавно да го слушам. Толкова ми е смешно, че не е истина.

Изведнъж вратата на банята се отвори, Юнги излезна и влезна в стаята си. Сигурно търсеше мен, но аз съм тук.

- Любов!- повиках го аз и той дойде до мен.

- Тук ли си?- попита той и аз кимнах. Юнги седна до мен и ме гледаше лошо.

- Не ме гледай така!- казах аз.

- А как да те гледам, трябваше ти да ми помогнеш, но не!- каза той сърдито. Ох, колко ми е сладък само.

Хванах Юнги за бузите и започнах да ги щипя, а той се вцепени на място, явно защото не го очакваше.
Започнах да се смея, а Юнги само ме гледаше стъписано.