The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/3\

- Тогава...значи те са долу сега?!- каза той. Двамата тръгнахме към долният етаж и точно преди да почукаме се чуха викове. Влезнахме вътре и заварихме Криси и едно момче да се карат.

Те ни видяха и се стъписаха. Започнахме да им разказваме и изглеждаха много ядосани. Опитахме се да намерим решение на проблема, но не можехме.

- Тогава не може ли да се размени?- предложи Джънгкук.

- Аз не мърдам от апартамента!- казахме тримата в един глас и Джънгкук се стресна. Явно и това няма да е.

- Значи ще се наложи да живеем така, докато някой не се изнесе.- каза Юнги, гледайки лошо към мен. Знам, че иска да ми намекне, че трябва аз да си тръгна, но аз съм вироглава и няма да отстъпя.

След дълго спорене с Юнги се качихме горе. Седнахме на дивана и продължихме с караниците. Наистина е ужасен човек. Иска да е само на неговото и нищо друго.

- Няма да се изнеса!- казах аз за пореден път, а той отново ми хвърли злобен поглед. Няма как да се изнеса, поради простата причина, че първо: в този апартамент вложих всичките си средства. Второ: тук ми харесва и трето: той няма да победи.

- Тогава ще се наложи да ме търпиш!- каза той със самодоволна усмивка, а аз присвих очи. Толкова е нагъл, че не е истина.

- Тогава има правила! Първо: няма да влизаш в стаята ми! Второ: няма да ядеш храната ми! Трето: няма да пипаш нещата ми! Четвърто: ще си разделяме задълженията и ще купуваме заедно храната и такива неща за апартамента. И Пето: ако се наложи да влезнеш в стаята ми първо почукай.- обясних аз.

- Има и още, но за сега тези са достатъчни.- казах аз, а той ме гледаше сякаш беше в шок.

- Добре, мойте правила са почти същите.- каза той и отново пльосна самодоволмата си усмивка на лицето.

- Днес сме понеделник, нали?- попитах аз, а той повдигна рамене.

- Защо ли те питам?!- казах аз и отидох в стаята си. Взех си нещата и излезнах от апартамента, без да казвам нищо. Слезнах надолу по стълбите и излезнах от сградата.

Тръгнах да вървя надолу по улицата и не след дълго стигнах до края. Там имаше едно кафене, влезнах вътре и потърсих собственика. Той дойде и ме повика в кабинета си.

Дадох му всичко нужно за работата. Той взе документите и започна да ги разглежда. Изглеждаше доволен. Накрая ги остави на малката масичка между нас и ме погледна с усмивка.