The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/42\

Г.Т Т/И

След като се намислих и отново се отпуснах, тъкмо затворих очи и се чу отварянето на вратата на стаята на Юнги.

- Рано си се прибрала?!- каза той и седна до мен.

- Да, днес няма много работа, за това ме освободиха.- обясних кратко и ясно аз, за да може Юнги да не ми задава въпроси.

- Странно!- каза той. Дано да не ме пита нищо, защото нямам никаква идея какво да му кажа.

- Какво ще правиш?- попита ме той, а аз си отдъхнах.

- Не знам, но...Не знам!- казах аз и той се засмя. Не му се сърдя, че ми се смее и аз да бях на негово място щях да си се смея.

Какво да правя? От една страна отново ми се спи, а от друга искам да прекарам време с Юнги. Трябва да измисля, какво да правя...

- Ти какво ще правиш?- попитах аз, за да не седим в тишина, а той се замисли.

- И аз не знам.- отвърна той. Как може да сме толкова зле?! Нито имаме тема за разговор, нито каквото и да е било...

- Бих ти предложила да се разходим, но не ми се разхожда.- казах аз и той се засмя.

- На мен пък филм не ми се гледа, иначе щях да ти предложа да гледаме.- каза той. Наистина нямаше какво да се прави.

Погледнах към часа, вече беше 18:03. Много сме се бавели в парка. Но важното е че решихме какво ще правим.

- Как мина в кафето?- попита ме Юнги, а аз не знаех какво да кажа.

- Добре.- беше единственото за което се сетих. Какво повече можех да му кажа?!

- Т/И...- каза Юнги, като привлече вниманието ми.

- М?- измънках аз.

- Наистина ми е скучно!- каза Юнги и се засмяхме. Истината беше, че и на мен ми е много скучно, но си нямах и на идея какво да правим.

- Добре, да се разходим тогава.- казах аз.

- Нали не ти се разхождаше?- попита ме Юнги объркано.

- Да, но предпочитам да се разхождам с теб, отколкото да седим тук и да не знаем какво да си кажем.- казах аз, а на лицето му се появи усмивка.

Красивата му сладка усмивка, която не мога да избия от главата си. Толкова е красив, мил, добър... На моменти е странен, но наистина го харесвам и това не променя нещата.