След около десет минути въртене в леглото заспах, но не за дълго.Събудих се и беше само 3:47.Седях и гледах тавана и си мислех за всичко.Ами, ако някой се сети за мен и започне да ме търси?"Никой няма да те търси, глупачке!"каза гласчето в главата ми.Много ми се кара и е много лошо.Вижте ме говоря сама с гласчето си.Започвам да психиясвам.Ами, ако избягам?Дали ще ме намерят?"Разбира се, че да, те са висши престъпници, Емили".Имах приятели, но само се възползват от мен, защото произлизам от заможно семейство.Най-добрите приятели, които един може да има са моите!Загледах се в Хари.Как може да бъде толкова красив, а в същото време такова чудовище?Едва ли, някога ще намеря отговора на този въпрос!"Ооо, ти с твоето любопитство ще го намерите много лесно".Пак тоя!Някога ще млъкне ли!?"Не, няма да млъкна!".Идиотче!
Приближих ръката си до лицето на Хари и понечих да го докосна, но той започна да отваря очите си и аз дръпнах ръката си рязко.
-Защо не спиш?-попита той с дрезгавия си и сънен глас.
-Не ми се спи.
-Заспивай.
-Де да можех!-казах и изпуфтях.
-Правили ти се нещо?
-В четири часа?-повдигнах вежда, а той само кимна.-Нали не е това, което си мисля!?
-О, моля ти се, дори и на мен не ми се прави секс, когато току-що съм станал.
-Но аз исках!-казах като малко дете.
-Наистина ли?-попита и самодоволна усмивка се появи на лицето му.
-Не.А, сега какво ще правим?
-Каквото кажеш!
-Не знам.Избери ти.
-Ами аз мислех, че наистина може да...
-Сериозно ли?
-Да.
-Май отдавна не си правил секс?
-Вярно е.
-Няма и да правиш, докато си с мен.-казах му и се усмихнах самодоволно.
-Но...
-Без но!
-Няма да ми устоиш.
-Ооо ще го направя, красавецо.
После започнахме да си говорим и да се смеем на тъпите шеги на Хари.
-Днес ще дойдат Найл и Лекси.Ще бъдем четиримата на вечеря.
-Радвам се!
-Това сърказам ли беше?
-Съвсем не!-казах и щракнах с пръсти.
-Оо, госпожицата можела да бъде съркастична.
-За вас винаги господине.-поклоних се, а той избухна в смях.
-За Бога, Емили ще ме умориш.-каза той като се опитваше да си поеме въздух.
-Пак заповядай.-щом изрекох това той отново започна да се смее и то по-силно.
След като се поуспокои малко започнахме отново да си говорим, докато не ме пита странен въпрос.
-Знаеш ли кой Люк Хемингс?
-Ъм, не.
Той стана от леглото, бързо се облече и излезе.Какво му стана изведнъж!?
