Облякох едни дънки и потник, излязох от стаята и заслизах по стълбите.Там видях Хари, който говори по телефона.Спрях се и се заслушах.Знам, че не е много правилно да го подслушван, но любопитството ме изгаряше от вътре.
-Тя не знае, кой си Люк!
-Не.
-Добре, дочуване.
И само това чух от разговора.Да, съдбата искаше да ми изиграе шега, защото се спънах и паднах пред краката на Хари.
-Подслушваше ли ме?
-А-аз не...
-Не ме лъжи, защото знаеш ли какво става с куклички като теб, които лъжат?
-Н-не.
-Е, може би ще разбереш.-каза той, като ме хвана за лакътя и ме поведе надолу по някакви стълби, по които си нямах никаква представа на къде водят.
Отвори металната врата и ме бутна през нея.След това я затвори като я затръшна силно, а гледката беше ужасяваща.В една килия, по-скоро клетка, имаше едно момиче, а на дъската, която би трябвало да бъде легло, имаше истински труп, който се разлагаше.Бях потресена, но най-много уплашена.
-Виждаш ли, Хана?Тя се опита да избяга и за това е наказа да седи тук.А, виждаш ли Фелисити на леглото?Тя се опита да ме убие, но нещо не и се получи.Виждаш ли, онази празна килия?Там ще бъдеш ти, ако още един път ме излъжеш.-изплю гневно той.
За Бога този човек не е наред.Само за дочуване на три изречения от един шибан, телефонен разговор, тъпият къдрокоско ще ме затвори тук!?Защо по дяволите, Луи ме остави тук.За едни пари ще трябва да съм в една къща с този психопат.Изведнъж е сладък и миличък, а в другия е ужасяващ и супер гневен.Този човек си сменя настроенията по-бързо, отколкото курва си сменя гаджетата.
-Сега да се качим горе, защото тук вони.-каза зеленоокия, като направи отвратена физиономия.
Ами, като вони да махне шибания труп!Аз вървях зад него и мълчах, докато премислях план как да избягам.Да, щях да избягам.
Знам, че главата стана абсолютно малка, но другият път ще я направя мноооого дълга за вас.
