My best-friend

😔1❤️

Здравейте! Казвам се Парк Джимин и съм на 17 години, живея в Сеул Южна Корея. Живея сам защото родителите ми работят в чужбина и ми пращат пари за да се издържам. Гей съм, казвам си го направо за да няма неразбрали и разочаровани, родителите ми и приятелите ми знаят и ме приемат такъв какъвто съм. Все още уча и се справям добре в училище, имам най-добър приятел който се казва Юнги, той е една година по-голям от мен и сега като го споменах се сетих че ме чака и трябва да тъгвам ако не искам да ми се кара...

---------------

Джимин обу на бързо обувките си и излезе от домът си, отпред го чакаше Юнги продпрял се на колата си гледайки нещо на телефона си..

- Хеееей, Юнги хьонг! - каза Чим усмихвайки се сладичко надявайки се по-големия да не му се сърди за дето пак се забави много..

- Джимин! Не ми се усмихвай така, пак закъсня, обеща ми да не закъсняваш повече. Сега какво е оправданието, и не ми казвай че кучето ти е опикало всичко защото ти нямаш такова.. - каза Юн гледайки го леко изнервено.

- Ох, хьонг.. Успах се, доволен? - каза Чим мъщейки се..

- Ммм, да. И да не се пвтаря отново! - каза Юнги качвайки се в колата. Чим последва примера му и така двамата потеглиха към училището в което учат. Щом пристигнаха всеки отиде в класната си стая и по този начин започна учебния им ден...

...............................................................

След часовете Юн пак чакаше Джимин за да го прибере утях, той бе обещал на родителите на по-малкия да го пази и да се грижи за него. Не след дълго малкия излезе от сградата и изтича при по-големия като му се хвърли на врата и го прегърна...

- Как си, хьонг? - попита усмихвайки се по-малкия, Юнги отвърна на прегрътката..

- Добре съм, на теб какво ти има, защо си толкова щастлив? - попита го гледайк го леко скиптичо.

- Влюбен съм!