My best-friend

😫5❤

На сутринта Чим се събуди доста по-рано от обикновено. Управи се и излезе от домът си като тръгна към този на хьонга му. Искаше да поговорят.

Вече пред тях той звънна на звънеца и след около пет минути му бе отворено. Юнги бе с разрошена  коса и все още по пижама, и че как не та то беше пет и половина сутринта. Погледна учудено към мъника и го покани да влезе. Отидоха в хола и седнаха на дивана...

- Защо си тук толкова рано? - попита Юн докато все още потъпкване очите си.
- Ами.. Не можах да спя. Извинявай, ще си вървя.. -той се изправи но Юн го хвана за ръката и го дръпна да седне пак на дивана.
- Никъде няма да ходиш, на никой не пречиш. - Юнги се усмихна, а Чим последва примера му. От нищото го прегърна, а Юн леко се шокира. Не го очакваше. Замисли се малко но в край на сметка отвърна на прегръдката. По-малкия се сгуши, а Юн се усмихна и се облегна на дивана. Така сгушени неусетно и двамата бяха заспали..