Юнги тръгна след Чим макар и наранен, щяше да се извини на своя най-добър приятел. Много го обичаше, даже прекалено много.
Той настигна по-малкия и го хвана за лакътя като го обърна към себе си и го прегърна. Чим се изненада но отвърна на прегръдката, от която незнайно защо не искаше да се отдели или пък нещо друго.
Сгуши се в по-големия...
- Виж Чим, просто... Ами, изревнувах, когато ми каза това и затова реагирах така. Моля те прости ми... - каза Юнги все още не отпускайки захвата си около Чими.
- Виж хьонг, няма проблем. Но ти кой си изревнувал? - попита Чим продължаващ да се гушка в своя приятел.- Ами от него, страх ме че ще те отнеме от мен. Обичам те!
- Ойй, хьонг. Никой неможе да ме вземе от теб. И аз те обичам.
- Но не по този начин по който и аз. - тихо и унило каза Юн за да не го чуе Чим, но за жалост (или не😌😉) малкия бе чул всичко..
YOU ARE READING
My best-friend
FanfictionЧети и разбери.... Започната: 09.04.2021 Свършена: 29.04.2021