8

401 35 7
                                    

Г. Т. Н
Бяха минали три дена вече от както Тае бе затворен в килера. Бе помолил по - малкия няколко пъти да отиде до тоалетната, да му даде нещо поне за ядене, но изобщо не му обърна внимание. Бе му дал един или два пъти вода и това е.

Докато Кук си седеше спокойно на дивана телефона на големия звънна. Видя че е майка му и вдигна.

*разговора*
К: Да - каза весело

МТ: О, Куки здравей. Тае някъде покрай теб ли е?

К: Да

МТ: Може ли да му дадеш телефона?

К: Разбира се

Кук се изправи от дивана, като завъртя очи и тръгна с телефона към килера. Отвори вратата и веднага даде телефона на Тае, като не пропусна първо да пусне високоговорителя. Големия пое телефона в ръката си, а Кук го гледаше лошо.

Т: Здравей мамо

МТ: Здравей миличък, кажи трябва ли ти нещо от магазина?

Т: Не мамо

МТ: Сигурен ли си?

Тае погледна Кук, за разрешение да види дали трябва нещо и малкия го пусна да излезе вече от малкото помещение.

Т: Ей сега ще погледна и ще ти кажа

МТ: Добре мили

Тае огледа набързо всичко и пак проговори.

Т: Вземи спагети и ябълки.

МТ: Добре Тае, до след малко
*край на разговора*

205 думи

Always together | Vkook Where stories live. Discover now