Always together | Vkook

19

Г. Т. Н
Бяха минали още две седмици, зимата бе дошла. На вън бе станало още по - студено. Което караше Тае да се притеснява още повече. Защото не можеше да намери Кук? Той да не би да се криеше от него? Тези въпроси се въртяха в главата на големия.

Днес Техьонг пак бе излязъл да търси Джънгкук. Днес бе си казал, че докато не го намери няма да се прибере. Докато ходеше пак по парковете видя човек завит в одеало, лицето му не се виждаше, но се виждаше, че трепери. Тае веднага отиде до него и клекна за да види лицето му. Когато видя Кук се усмихна широко и веднага го прегърна, което уплаши малкия.

Т: Най - накрая те намерих - каза весело, съблече веднага якето си и му го наметна. - Хайде да се прибираме Куки

К: Защо

Т: Куки не мога да те оставя на този студ - хвана го за ръка и го задърпа към тях - много е студено - потрепна

К: Защо ми даде якето си - говореше тихо, нямаше сили, бе му толкова студено. - Ще настинеш - кихна

Т: Куки, искам да се стоплиш поне малко, след малко като се приберем, ще ти приготвя една топла вана.

Кук леко се усмихна и продължиха по пътя си. Щом стигнаха до къщата на големия, веднага влязоха, Тае дръпна малкия в кухнята и го сложи да седне.

Т: Ей сега ще ти направя топла супа и ще ти донеса и нещо топло да облечеш - усмихна се мило, като го целуна по бузата и тръгна към стаята си.

Кук се усмихна, защото имаше някой на който му пукаше за него. След няколко минути Тае слезе с едно дебело худи.

Т: Вдигни ръчички - застана зад него, а Кук вдигна ръце, а Тае го облече. След което го целуна по главата и отиде да прави супа. - Надявам се да обичаш супа - усмихна се

К: Обичам

Т: Супер

Тае почна да реже картофите, а след това ги сложи в самия бульон (майко мила, не знам как се прави супа, щото не ям). След по - малко от час бе готов и сервира на Кук.

345 думи