16

416 38 12
                                    

Г Т. Н
Бяха минали няколко седмици, Тае плачеше постоянно, бе се превързал към Кук, нищо че той го удряше и заключваше в килера. Бе обикалял няколко пъти близките паркове, за да го намери. Не искаше да го остава на вън, на студено и гладен. Бе го грижа изключително много за по - малкия.

Майката на Тае седеше до него на дивана и го гледаше неразбираемо.

МТ: Защо продължаваш да плачеш за него, той е лош човек

Т: Н-не е вярно - изплака - той е добър, просто е преживял нещо лошо

МТ: И това ли е начина за да го покаже, защо вместо това не го забрави

Т: Мамо, стигаа - не искаше да слуша повече, не искаше да вижда майка си, бе и много ядосан - Н-не трябваше да гониш К-Куки - още повече сълзи се спуснаха по лицето му.

МТ: Тае стига, вече две седмици, не си се спрял

Т: Махни се от тук - повиши тон на майка си за пръв път, но не му пукаше в момента.

Майка му го изгледа странно, но стана от дивана, облече се и си тръгна.

180 думи

Always together | Vkook Where stories live. Discover now