Always together | Vkook

26

Г. Т. Т

К: Беше ме страх, защото когато мях малък, останах без родители. Бях наистина много малък към 6-7 годишен. Тогава ме взеха едни мъже. Все още не бях в дом за сираци, те просто ме отвлякоха. Започнаха да се държат с мен гадно, биеха ме, псуваха ме. Мислех че това е едно правилно държание, все пак бил съм дете и съм вярвал на всичко. Те ми казваха, че човек който се държи мило с мен, не трябва да го допускам до себе си, защото щял да ме нарани. - изхлипа леко, а аз го прегърнах по-силно. - Много съм прост, че да повярвам. И заради това нараних Тае, за което много ама много съжалявам. Мислех че ще ме нарани, а аз не исках това. - започна да плаче, аз започнах да го целувам по главата и да го милвам в опит да го успокоя.

Т: Всичко е наред зайо

К: Извинявай - сгуши се в мен

Т: Няма защо да се извиняваш - помилвах го по главата - радвам се че сподели за миналото си.

Кук кимна, а аз погледнах майка си.

МТ: Аз ще ви оставям момчета, радвам се че разбрах на какво се е дължало отношението на Кук, дано да е така все пак - изправи се

К: Така е, не бих излъгал за такова нещо - погледна майка ми с големите си красиви очи

МТ: Добре, ще го приема - дойде до нас, целуна ме по главата, а малкия го помилва по главата - довиждане момчета

Т: Чао

К: Довиждане - усмихна се леко.

След което майка ми си тръгна и останахме двамата, все така прегърнати.

260 думи