14

402 43 24
                                    

Г. Т. К
Еми сега какво ще правя, ако отида до килера и Тае излезе от там тя веднага ще започне да пита защо е бил там, а и има рани по лицето, ужас. Не мога да направя нищо, трябва да и кажа да се качи горе или незнам.

МТ: Къде е Тае, Куки?

Втасах я, какво да и кажа.

К: Ами...

МТ: Джънгкук

К: Може ли да отидеш горе и той ще дойде след малко

Боже защо и го казвам като знам, че няма да проработи.

МТ: Къде е Техьонг?

К: Ами

МТ: Тае миличък в къщи ли си?

Ох дано само да не се обади. Незнам как изглеждам, но ме е страх, ако разбере къде е, какво ще стане.

МТ: Няма го, излязъл е?

Незнам как да отговоря, тя ще му звънне, а телефона му е на дивана, вече незнам какво да и кажа.

Тя ме погледна и започна да обикаля къщата да го търси? Ужас!

След като обиколи всички възможни места на първия етаж отиде към килера, пътник съм. Тя се пробва да отвори и като не стана ме погледна, след което завъртя ключа и отвори вратата. Щом видя Тае там и с раните по лицето веднага го прегърна и зацелува.

Аз също искам така някой да го е грижа за мен, но няма кой. Наведох глава виновно, защото все пак бях и само чаках да ми се развика.

232 думи

Always together | Vkook Where stories live. Discover now