. ˚◞♡ 𝑵𝒐𝒕 𝒔𝒐 𝒅𝒊𝒇𝒇𝒆𝒓𝒆𝒏𝒕 ⃗🖤*ೃ༄𝘑𝘑𝘒 𝘟 𝘠/𝘕🐰🍷

𓏲 🐰3᪤💐

Какво по-
Какво за бога се случва??
Още от първия ми ден тука... Ех... Знам, че имам съвест, НО ТУК НЕ ТРЯБВА, ТРЯБВА ДА СЪМ СИЛНА И ДА ИГНОРИРАМ. Ох не, не мога... Извинявам се на мен самата, че все се забърквам в такива неща.
Нямам,си на идея кои бяха тези момчета и, защо по дяволите се биеха, но тъпото ми любопитво надделя. Единия от тях изглеждаше доста по- слаб, а косата му беше руса. От другата страна по-силното момче беше с черна коса.Русокосия едвам се защитаваше. Горкия... Не. Не може вече така. Забързах крачка и когато ги доближих изкрещях:
-ХЕЙ ВИЕ! СПРЕТЕ КЪДЕТО СТЕ! - и двамата ме погледнаха за секунда, но очевидно по-силното момче продължи да го бие, а русокоското ме гледаше с измъчен поглед молещ се за помощ. Този другия дори не носеше униформа... Колко неуважително.
-Ей ти с коженото яке и черната коса! Спри!-без да мисля много скочих в боя и с всички сили се опитвах да ги спра. Случайно тръгнах да залитам. Затворих очи и очаквах сблъска с твърдата земя... Чакай? Защо е не усещам болка? О, не... Паднах върху по-заплашителното момче. Беше ме страх да мръдна и от паниката се замислих... Мирише някак приятно? ЧАКАЙ КАКВИ ГЛУПОСТИ СИ МИСЛЯ ТОЗИ ЧОВЕК ОЧЕВИДНО Е БОКЛУК. Докато се осъзная той ме избута грубо и паднах на студената земя.
Потърках главата си и тихо изстенах от не толкова силната болка.
-Добре ли си? - чух тих, но сладък глас. Погледанх нагоре и осъзнах... Принадлежеше на русото момче.
-Как може да питаш мен докато целия си пребит! Стой.-свалих раницата от гърбът си и извадих комплекта за бърза помощ който си носех за всеки случай. Май си личи, че искам да уча медицина? Потопих памуче в риванол и попих кръвта от раните по лицето му. След това сложих от сладките розови лепенки които имах за да затворя раната. Попринцип бих помислила, че на момче няма да му хареса, но според светло розовата плетена жилетка която беше добавил към униформата си прецених, че би се зарадвал. Дори под раните си личи, че е доста привлекателно момче. Дали мистериозния чернокоско не му завижда? Е, няма как да знам не успях да видя лицето му добре... Въпреки, че неловко паднах върху него...
-Искаш ли да отидем до сестрата за лед? - попитах го след като приключих с дезинфекцията на раните.
-Не, не. Няма нужда вече съм по- добре.Много ти благодаря! - усмихна се той сладко.Е поне се опита... Моментално след тази му сладка усмивка се чу:
-Ауч...
-А да бе не бил искал лед... - измъмрих си. И той явно ме чу.
-Да, не искам лед, защото ще закъсея за час. Не е прилично за отговорника на класа да закъснява, нали?
-Ъм... От кой клас си? - поптиах леко неловко.
-Що за въпрос... Приличам ли ти на глупав? 11 "А" разбира се. Ако се чудиш с какво "А" клас е по- различен... Е, там са най-интелигентните ученици... С малки изключения разбира се. Надявам се ме разбра. - много добре си го разбрах... Парите отварят доста врати и това все повече ми се изясняваше.
-И аз съм в този клас-казах наперено
-Оу... - засрами се русото момче. Най-вероятно поради факта, че току що се беше опитал да се докаже като по-умен от мен.
Разтресе главицата си и, за да премахне неловката атмосвфера паднала над нас каза:
-Името ми е Канг Йосанг.А твоето е...?
-Т/И
-Е, Т/И щом сме в един клас нека се отправяме към стаята. Предполагам, че ти си новата. Никой тукашен не би се хвърлил така срещу Джънгкук...
-Джънгкук? - явно така се казва мистериозното момче.
-Няма значение не ти трябва да знаеш хайде да тръгваме. - Йосанг потегли първи и продължих да вървя зад него. Забелязах, че имаше прическа тип мулет... Колко сладко.
-Пффт-случайно се изкикотих
-Защо седиш зад мен. Върви до мен. - каза той със зачервени бузи. Очевидно забеляза кикота ми. Какво ли му е минало през русата главица...