🌿Гледна точка на Т/И🌿
След като разбрах заповедите на Джънгкук възможно най-бързо потеглих към стаята си. Бързата крачка не беше достатъчна за това запопнах да прибягвам. Не исках да го карам да чака.
Пристигнах в стаята си и агресивно започнах да ровя из дрехите си.
Най-сетне намерих подходящо облеко... Той спомена, че трябва да е черно, но не каза дали трябва да е официално или по-отпуснато за това избрах нещо по средата.Не е кой знае какво, но мисля, ще ще свърши работа.
Почуках на вратата и след като чух гласът му влезнах в кабинвта му отново.
-Хм. Не очаквах да се изтупаш толкова за мен? - усмихна ми се мазно той
-Моля?? - попитах го с изненада данеби... Да иска да ме заведе на... Среща? Ненене фантазирам си няма как.
-Спокойно шегувам се... Но не съвсем... Изглеждаш Хм-прочисти си гърлото той-привлекателно.
Доста странен комплимент помислих си, но реших да игнорирам.
-Хайде да потегляме-застана Джънгкук до мен и ми подаде ръката си с подкана да го хвана подръка. Наистина изглеждаше сякаш иска да ме води на среща, но трябва да преглътна, че не е така. Хванах ръката му и се запътихме към колата му... По точно колите му. Избра си най-подозрителната просто супер. Знаех си, че няма как да ме заведе на среща не и в тази кола... Тази мафиотска кола. Сещате са за онези черни грамадни джипове с тъмни прозорци е на такава е и тази.
Качих се закопчах колана си и потеглихме. Пътуването беше мълчаливо, но и някак спокойно.
🌸
🌸
🌸
🌸
🌸
🌸
🌸
*след около 30 минути*
Най-сетне пристигнахме на мястото... Мда определено не е среща. Изглежда леко съмнително, но продължих да вървя зад Джънгкук. Обикновена запустяла къща на пръв поглед... Не изглеждаше сякаш някой би живял вътре и май и това беше целта.След като навлязохме по навътре... Не беше чак толкова подозрително. По скоро нещо като уютно бърлога? Ако мога така да го опиша. Доста модерен интериор като сравним с това как изглежда отвън.
Пристигнахме и в хола. Приблихме дивана който беше осеян с... 1,2, 3,4,5,6...Шест момчета, които... Очевидно се бореха за дистанционното. Приличаха на група кучета които се боричакат.
Джънгкук се прокашля насилено за да може да ни забележат. Те мигновенно замръзнаха и започнаха да го поздравяват и потупват по гърбът.
Сягаш не ме забелязваха докато погледа ми не се прикова на... Онова момче... Което беше с трапчинките. Ким нещо си не мога да се сетя. И явно и той ме забеляза и ме приближи. Подаде ми ръката си да се здрависаме, но изведнъж рязко ме придърпа в братска прегръдка и започна силно да ме тупа по гърбът. Погледа ми се разшири от учудване... Какво за Бога та ние едва се познаваме... Явно е общителен човек като изключим, че е мафиот.
Мисля, че не искаше да изглежда така пред другите, но останалите момчета ни гледаха със същия като моя разширен поглед и изведнъж почнаха да крещят неща от сорта на:
-ОООО НАМДЖУН ЗАГРАЖДАЙ БРАТЛЕ-или просто обикновено викане и подсвиркване.
-Още не се познавате, а вече интимничиш... Много подло от твоя страна Намджун. -каза момче с ментова коса. Изглеждаше раздразнен и леко недоспал, незаинтересован от романтични глупости.
-Тихо бе Юнги. Не бъди пак сухар. -обади се момчето което най-много крещеше и скачаше от всички. Имаше голяма усмивка и червена коса. Имат доста шарени коси като за някой от мафията... Явно им харесва да експериментират с видът си.
Намджун все още не ме беше пуснал и вече ми беше леко неловко. Сякаш до скоро не се беше опитал да ме убие... Доста странен човек.
Джънгкук очевидно вече беше доста раздразнен за това изцъка с език за да изрази негативните емоции които изпитва
-Намджун вече може да пуснеш Т/И не виждаш, ли че ѝ е неловко-изръмжа Джънгкук и веднага бях освободена от хватката на Намджун.
-Запознайте се Т/И. Това са най- близките ми хора. Този с червената коса е Джънг Хосок, с ментовата е Мин Юнги, с розовата е Парк Джимин, а останалите с нормалните коси са Ким Намджун който вече познаваш, Ким Сок Джин и Ким Техьонг.
-Приятно ни е Т/И! -казаха всички в един глас и се поклониха.
-Вече се познавате така, че нека ви разясня, защо съм тук. Както знаете след малко имам важна сделка, но ви оставям Т/И малко да я образовате и може да я разведете из бърлогата. Внимавайте да не правите много бели-обясни Джънгкук
-Да, да, да разбрахме вече. - Каза червенокоското... Така де Хосок ако помня правилно. Ще ми отнеме време да им науча имената.
Скоро след разговора Джънгкук се качи в джипа си и потегли към дестинацията си.
-Тааааа... Т/И какво обичаш да пиеш? - попита Техьонг с леко самодволна усмивка. Леко се стъписах не съм особено много по пиенето...
ESTÁS LEYENDO
. ˚◞♡ 𝑵𝒐𝒕 𝒔𝒐 𝒅𝒊𝒇𝒇𝒆𝒓𝒆𝒏𝒕 ⃗🖤*ೃ༄𝘑𝘑𝘒 𝘟 𝘠/𝘕🐰🍷
Fanfic🐰💕𝑅𝑒𝑎𝑑 𝑡ℎ𝑖𝑠 𝑏𝑒𝑓𝑜𝑟𝑒 𝑠𝑡𝑎𝑟𝑡𝑖𝑛𝑔 𝑡ℎ𝑒 𝑠𝑡𝑜𝑟𝑦🍰₊˚.༄ ೃ - : ̗̀➛"Може да нямам много пари, но за сметка на това имам мозък... За разлика от теб." "Ето как една скучна беднячка е влязла в такова елитно училище за богати деца... Не...