. ˚◞♡ 𝑵𝒐𝒕 𝒔𝒐 𝒅𝒊𝒇𝒇𝒆𝒓𝒆𝒏𝒕 ⃗🖤*ೃ༄𝘑𝘑𝘒 𝘟 𝘠/𝘕🐰🍷

𓏲 🐰5᪤💐

Най-сетне! Часовете приключиха. Не, че има значение при положение, че след като се прибера веднага почвам да уча... Да не забравя да нахрания малките... Дано баща ни да не е вкъщи.
-Е, искате ли да отидем за сладолед? Малко да си починем. - усмихна ми се Джису
-Да!! - изпищя Йосанг и очите му свтнаха. Явно обича сладолед.Колко предеидливо за характера му.
Но за жалост не знам как да им кажа, че имам да храня 3 малки гладни деца и не мога да отида с тях. Най-добре да го пазя в тайна за сега...
-Ами...аз...Ъм... Мисля, че не мога да дойда. Съжалявам.
-О, я стига! Идвай с нас веднага малко и ти трябва да починеш. Както и ние,все пак ръководим класът всеки ден. Това не е молба, а заповед! - преусмислих нещата и се замислих... Все пак трябва да си намеря приятели, нали? Няма да е зле да се сближа с тях изглеждат доста мили и веднага ме приеха... Ще е доста грубо да им откажа.
-Добре, хайде да тръгваме!-поне ми е почивен ден от работа...
-Йей! - казаха Йосанг и Джису в един тон.

~🍧след сладоледа🍧~
-Ааааа, беше много вкусно!! - каза Йосанг с весел глас. Аз само кимнах и се радвах, че най-сетне имам приятели. Явно забелязаха как съм се замислила и почнаха да ме гъделичкат. Започнахме да се въргаляме наоколо от смях.
-Хаххахха-смехът би беше секнат... Бутнах нечий мотор. И то доста заплашителен и скъп мотор. Кой знае какъв страшен гангстер ще дойде да ни нападне...
-Хора... Сега какво ще правим? - запита изплашено Джису
-ДА БЯГАМЕ! - викна Йосанг и ни грабна. Явно и той видя приближаващата очевидно ядосана фигура на която пренадлежи мотора. Не видях кой е,но дори и от това си личеше, че не е добър човек(Хмм кой ли е🤨😼❓)

~🌿след около 20 минути🌿~
Имах чувството, че някой ме преследва, но реших да игнорирам това чувство, най-вероятно греша. Няма значение трябва по-бързо да де прибера, че доста окъснях.Малките сигурно са гладни...

Още преди да вляза някой отвори рязко вратата. И кой да видя... Баща ми. Разбира се пиян. Надзрърнах зад него и видях малките пребити. Сега какво? Останах безмълвна
-Кво ме гледаш ма! - изкрещя баща ми и ми се изплю отгоре
-Кво има в тая торба! Алкохол носиш ли? - отново се изкрещя и агресивно взе торбата от ръцете ми. Това беше сладолед който бях запазила за децата.
-Кво е тва нещо бе? М***а му! Пак си безполезна както винаги! Влизай! - хвана ми ръката с всички сили и дори не затвори входата врата. Бутна ме на дивана и пред децата започна да прави това от което най ме беше страх. Съблиачаше дрехите ми, откопчяваше панталона си. Стиснах очи и сълзите ми потекоха моментално. Започнах психически и физически да се подготвям за това което ще се случи, но... Нищо не усетих? Чух само един трясък и след това тишина която беше разрушена от тихото хлипане на децата скрити под масата.
Потърках очи за да изясня замагления ми поглед... Тази коса...
-Джънгкук?! - извиках очудено
-Че кой друг е толкова смел бейби гърл? Проследох те, защото ми одра мотора, а сега те и спасявам... Двойна длъжница си ми. Случайно нещо да е изпаднало от мотора в чантата ти? Няма да казвам какво е мила, че да не се стресираш още повече. - започна той да търси чантата ми
-Чакай! Къде е баща ми?? Сигурно той е взел чантата... Съжалявам! Ще ти върна абсолютно всичко!!
-Хм... Малко надникнах докато баща ти те разсъбличаше и забелязах... Доста си секси. Можеш да ми платиш с тялото си? - не знаех как да отговоря на неговата наглост единствено се изчервих.
-Езика ли си глътна мила? Шегувам се спокойно. Може би... - последното си го измрънка ама аз пак го чух.
-Како, кой е този батко? - попитаха сестрите ми и малкия ми брат с още частици на страх в гласчетата им.
-Ъм това е... Мой съученик. Благодарете на баткото, че ни спаси.
-Благодарим ти оппа! - казаха момичетата, а Sunoo е доста по- срамежлив от тях и просто подаде малката си ръчичка към Джънгкук за да му благодари със здрависване. Какъв сладур!
Джънгкук взе ръчичката му и реши да го вдигне. Sunoo очевидно се забавляваше доста наскоро не го бях виждала да се усмихва така. А Джънгкук... Той... Се усмихваше? Нямаше как да не забележа заешките му зъбки и се изкикотих.
-Какво пък се смееш... Хайде събирайте си багажа!
-Как така? Няма на къде да ходим.
-Слушайте ме! Няма да живеете в тази съборетина.Попринцип не съм толкова мил просто децата ми са слабост. Предлагам ти да се възползваш от момента. Само моля те не се вземай за специална.
-Ясно. -казах аз и започнах да събирам багажа ни. Кой знае колко ще му дължа след това което предстои да се случи...