. ˚◞♡ 𝑵𝒐𝒕 𝒔𝒐 𝒅𝒊𝒇𝒇𝒆𝒓𝒆𝒏𝒕 ⃗🖤*ೃ༄𝘑𝘑𝘒 𝘟 𝘠/𝘕🐰🍷

𓏲 🐰4᪤💐

✨В умът на Йосанг✨:
Кое пък е това момиче... Е няма значение щом ме спаси и след това ми помогна, а и е в класът за напреднали значи има респекта ми поне малко. Още се чудя как Джънкук се е добрал до този клас...Няма и да разбера, защото нашия принц едвам присъства в часовете... Не, че искам да е тук де... Не и след този бой който преживях. Абсолютен глупак. Мисли с гневът си. Да пребие невинен и сладък човек като мен поради такава тъпа причина... Въпреки, че... Не мисля, че греши,но както и да е.(спойлер☝️😼)
Почти стигнахме до класната стая. Джису трябва да ме чака там, за да може да изпълним задлъженията си преди занятията. Навярно това е животът на отговорниците на класът. Не, че ми пука особено не е кой знае какво. Някак си имам предчувствие, че Т/И и Джису биха се разбирали. Еднакво мили и отзивчиви са до колкото видях. Няма да е лоша идея да ги запозная.
Прекратявам глупавия си монлог. Прекалено много се умълчах, Т/И ще ме помисли за странен. Най-добре да кажа нещо...

-Тъй като си нова очевидно не знаеш къде се намираш, така че ме следвай... Не, че вече не го правиш. Изглеждаш толкова загубена нямаш друг избор очевидно. - май бях прекалено груб. Т/И не казва нищо... Време е да спра да се правя на дързък пред другите и просто да си бъда милия Йоско който съм си?

Гледна точка на Т/И
Нищо не му казах.Надявам се да не ме е разбрал погрешно. Просто в момента не ми се говори. Загубена съм в мислите си относно новото училище и от къде се взе тоя Джънг какъво там беше. Просто се надявам да не всява смут в класът. Закача ли се с Йосагн сигурно го прави и с още хора. Е в ткаъв случай ще си има работа с мен. В очите му сигурно бих била просто бедно момиче, но уменията ми се простират много по - напред от представите които очаквам той да има за мен. Няма значение не планирам да обувам с него обещала съм си да си фокусирам над ученето и може би да си намеря 2-3 приятелчета.
Мислите ми отново бяха прекъснати дружелюбния глас на Йосанг.
-Е, пристигнахме. Добре дошла в "А" клас! - каза той като пред очите ми се отвовиха високите дъбови врати на класната стая и сякаш пред очите ми нещо грееше докато не осъзнах, че не живя във филм и няма как да се случи. Не съм свикнала със скъпите неща и съзнанието ми ги приема по този начин най-вероятно.

-Йосанаг! Къде се губиш бе момче! Трябваше да свърша всичко сама, защото ти почти не закъсня за час. Погледни! - чух непознат момичешки глас и видях само ръка с часовник която беше грубо натикана в лицето на Йосанг
-Съжалявам...Имах малко неприятности, но благодарение на нея... Така де... На новото момиче което е също така мило като теб, сега съм тук на време-каза той с подмазвачески глас. Най вероятно, за да се опита да намали гневът ѝ поради факта,че се беше забавил.
-Добре, забравям само, за да не те излагам пред новата ни съученичка, но да не се повтаря повече.
-Приятно ми е, казвам се Ким Джису! Надявам се да се разбираме! - смекчи тя грубия тон който използва срещу Йосанг и ме поздрави подобаващо.
-И на мен ми е приятно. Казвам се Т/И. Надявам се съвместният ни труд като съученици да е усепешен. Разчитам на вас и вие можете да разчитате на мен!
-Няма нужда от официланости, добре дошла в-
-Добър ден ученици. Моля заемете местата си! - чу се непознат, леко дрезгав и измъчен глас. Поредния учител на който не му се работи предполагам. Надявам се да не си излизва кризата на средна възраст върху нас.
Нямах си и на идея къде да седна и стърчах неловко докато всички сядаха. Учителката ме изгледа строго обръщайки се към мен:
-Не чу ли какво казах?
-Чух ви...просто ъм... Нова съм и не знам къде да седна. - казах заеквайки. Страхът в гласът ми се усещаше от всички ученици пък да не говорим за учителката. Тези "хора" се хранят с мъката на учениците си...
-Хмм. Седни на 2рия чин от средната редица! Това са нашите скъпи отговорници. Гледай да вземаш пример от тях. Джису, Йосанг-обърна се тя към тях - след училще ви давам за задача да я разведете наоколо и да ѝ покажете всички кабинети. Не искам ученици които се реят като кози в моето училище! - изкрещя учителката. Ненужна злоба...
-Училището не е твое... - измрънка си тихо, но достатъчно силно за да се чуе от всички, нечуван за мен досега глас. Учителката се направи, че не го е чула просто, защото не ѝ се занимаваше с непокорни ученици.
Чакайте... Като изключим всичко това... Имам късмета да седя зад Джису и Йосанг!Да,знам знам... Не ги познавам добре все още, НО поне малко съм говорила с тях и няма да ми е толкова неловко...
Нали?