In love...

21

Дани: Е какво мислиш да си поръчаш?
Бяхме седнали в изискания ресторант близо до центъра на града, с едно френско име, което така и не се научих да казвам.
Аз: Мисля да си поръчам тартифлет - това е един мой любим френски специалитет, който опитах като бях на 16, в Париж. - отдавна не съм яла.
Дани: Аз дори не съм го опитвал..
Аз: Шегуваш се!
Той: Ни най-малко.
Дойде сервитьорът и си поръчахме.
Дани: Всъщност исках да обядваме, защото мисля, че трябва да изясним някои неща..
Аз: Така започна, че започнах да се притеснявам
Той: Ами няма от какво просто... Трябва да уточним дали сме заедно или не.
Аз: Това е твое решение. Аз ще го уважа, каквото и да е то.
Той: Ами... Искаш ли да бъдеш моето момиче от сега нататък?
Аз усмихвайки се: Само, ако ти искаш да си моето момче...
Той: Значи да?
Аз: Ами.. да! Честито ни?
Той стана дойде и ме прегърна, целуна ме по челото и се върна на мястото си.
Той: Обаче да знаеш, че не съм много добър в комуникациите, нито в това с връзките... Аз компенсирам с леглото - ехидно се засмя
Аз: Забелязах..
Той: И съм много ревнив..
Аз: И аз... Ако те доближи дишащо същество от женски пол и ти му обърнеш внимание, просто забрави за мен!
Той: Можеш да имаш впредвид същото.
Аз: Радвам се, че за пръв път така лесно се разбрахме.
Той: Чак се изненадах и аз...
Изядохме си порциите и се качихме в колата, като се запътихме обратно към холдинга.
Аз: Поканена съм на сватба... Тоест аз, родителите ми и ако имам половинка... Тоест - аз имам.. значи сме канени на сватба.
Той: Така ли? На кой?
Аз: На братовчед ми в Италия.. ще се запознаете там. Родителите ми не могат да отидат вероятно, затова нашето присъствие ще бъде задължително..
Той: Много се радвам последно съм бил в Италия.. преди не помня колко време... Значи ще се подготвим за сватбата?
Аз: Да, след месец е, така че е добре да се организираме бързо. Трябва ни хотел, самолетни билети, багаж...
Той: И ти ... И така до края на света
Засмях се
Аз: Можеш ли да се заемеш с хотела?
Той: Да но не искам никакво мрънкане и никакво оплакване после!
Аз: Да си ме чувал някога да се оплаквам?
Той: Само безброй пъти - засмя се и слязохме от колата. - До довечера, ще бъде осигурен хотелът.
Аз: Добре, а искаш ли тези дни да излезем с Камри и нейния?
Той: Ще се разберем.

Всеки се настани в кабинета си и задълбочи над работата си. Попринцип имах много неща за вършене, но бях разсеяна. Тормози ме цялото нещо около родителите ми. Освен това бременността на Камри... Доста неочаквана си беше. Отношенията ми с Дани - осъзнавам, че проблемите, които има един човек, са с доста по-малки размери в реалността отколкото в главата му и в представите му. И все пак ме е страх. За пръв път през целия ми живот ме е страх от това, което предстои.