Габриела Бекерман... малкото, разглезено момиче на мама и тати, живеещо богато и непознаващо лишението. Тя е на 24 и учи последна година мениджмънт в университет "Wolchester". ,,Голямата работа" на училището. Тя събира погледите на всички момичета...
Целувката беше така страстна. И двамата като че ли копнеехме за нея...
Но това беше... Не знам ... Може би беше грешно. Дори да стане нещо между нас, какво ще стане като се върне татко?... Да фирмата вече е моя, но въпреки това...
Отдръпнах се, а Дани ме погледна въпросително.
Той: Какво сега? Аз: Аз... Ние... Всичко това не може да продължава! Той: Защо не? Играта на котка и мишка ми харесва... Аз: Баща ми! Не мисля, че ще е особено доволен, ако разбере, че дъщеря му и сътрудника му, които управляват фирмата му са заедно... - казах на един дъх.. Той ме погледна със сериозен поглед и излезе от банята.
След малко се върнах и аз. Настаних се отново в скута на Джо и му прошепнах да си вървим.
След точно 5 мин. си бяхме пред нас. Легнах си веднага и съм заспала.
*На сутринта*
Събудих се в 9:00. Слязох долу и всички от обслужващия персонал бяха там и се хранеха. Поздравих ги за добро утро и се присъединих към тях. Разбрах се с момчетата, че те могат да са ми шофьори и охрана, но не е нужно да са навсякъде с мен. Да проучват кога е нужно просто.
Камри ми звънна и аз се качих в стаята си.
Тя: Хей момиче, от днес компанията почива! Какво ще кажеш да излезем "по женски"? Аз: Хайде в колко? Тя: Сега е 10:00, ще те взема от вас в 11. Аз: Ок, до тогава!
Облякох се с тези:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изправих си косата. И сложих спирала и гланц. Беше дошло време да слизам. Взех си бялата дамска чанта и сложих в нея слънчевите очила, телефона, портмонето, и документите ми.
Излязох и се качих в колата на Кам. Разбрахме се да отидем за подаръци. Все пак идва Коледа...
Бяхме на центъра. Първо седнахме на по кафе.
Аз: Как вървят нещата с Зейн? Тя: Прекрасен е! Нещата стават все по-сериозни. Аз: Да не се жените? Тя: Не... Поне не все още. Познаваме се от има няма месец. И сме заедно от толкова. Аз: Това не Ви пречи. Тя: А как вървят нещата при теб? Аз ѝ разказах за вчерашната случка. Тя: Понякога си мисля, че ти просто не искаш да се получи... Аз: Не знам може би... Тя: Вчера преди да излезем Зейн е отишъл при брат си. Наговорил му толкова много неща за това как трябва да те спечели... И ефектът е на лице... Опитал се е човекът ама ти се дърпаш! Аз: Опитите му са единствено да влезе между краката ми! Тя: И какво толкова, не е като да ти е първия... Аз: Права си... Тя: Ами тогава просто се пусни по течението... Аз: Ще видим.
