In love...

22

Вечерта, докато с Камри вечеряхме, домашните помощници казаха, че трябва да се приберат в родния си град. Родителите им не били добре. И че ще трябва да си намерим нови помощници. Много се извиниха, но всъщност нямаше за какво. Обещах им да им помагам и ако имат нужда винаги да ме търсят. Те казаха, че още утре ще заминат. Нямаше проблем да останем ден или два без помощница, но не и повече. Особено щом Камри е бременна, това означава никаква тежка работа за нея, а всичко да падне на мой гръб. Но с това ще се занимавам утре. Позвъняване по телефона ме извади от мислите ми.

Дани: Сама ли си, удобно ли е?
Аз: Да, удобно е, един момент само.
Качих се в стаята си.
Аз: Кажи?
Той: Говорих с брат си. Страх го е. За нормални неща - дали ще е добър баща, дали ще може да се грижи за още 2 невинни създания - майка и дете, дали ще може да създаде семейство, дали ще може да се справя, но въпреки всичко е решил да се сгоди с нея. Вероятно утре ще я покани на вечеря, заедно с нас , за да има повече кураж
Аз: Къв кураж кви пет лева? Тя е бременна, би ли му отказала?
Той: Ми явно ни иска за свидетели, от къде да знам?
Аз: Добре, добре затварям! За сега няма да и казвам, ще се видим с теб утре!
Той: Целувки!
Аз: И аз ти пращам!
Затворих слушалката и се върнах да си доям. Камри ми сподели, че Зейн и се обадил. Бил поканил мен, нея и Дани на вечеря утре. И тя се съгласила. Хубаво. Вечеря, вечеря. Легнахме си и бързо заспах. Преумората явно си казва думата.

....
Следващия ден 14:47
...

На вратата на кабинета ми се чука.
Аз: Да!
През нея влиза момичето по есенциите. Боже напълно бях забравила за тази серия. Казах и, че не искам никаква лавандула. По-скоро роза. Разбрахме се и тя излезе.
Повиках секретарката ми. Днес Камри беше в почивка. Помолих я да намери домашна помощница.
А за заместничка на Камри, реших да дам шанс на някой от университета.
Значи по-късно ще се отбия и там. Какво ли да си облека довечера. Всъщност наистина се замислих над това. Може би нещо семпло. Не знам къде ще вечеряме. А все пак ще е предложение за брак. Значи семпло, но елегантно. Черно - естествено. Сетих се за една моя черна рокля. Бях си я купувала отдавна. Дано ми стане. Тя беше с 3/4 ръкав (дантелен). Яка и специфично и интересно деколте. Надолу беше прилепнала по тялото ми, ясно очертавайки го. Стигаше до малко над коляното и загатваше сексапил, елегантност, стил и класа. Обувки и чанти имах предостатъчно. Дано само да ми стане. Писах на Дани, че ще се прибера по-рано, за да се приготвя. Той отвърна, че е решил да направи същото. Казах му, че съм решила да съм в черно, така че е добре да се постарае да се съчетаваме. Предложи ми да ме закара до вкъщи, но аз се прибрах сама. Влязох и видях Камри. Вече се готвеше. Беше извадила няколко тоалета и се чудеше кое как да съчетае. Накрая избра една ефирна рокля да под коляното. С плисета, бордо на цвят и паднали рамене. Предложих и да отидем на прическа. И тя прие естествено. Бях решила да се променя. Да променя вида си. Отидохме в любимото ми местенце. И там ни чакаше моят Фризьор - Енрико. Малко си падаше обратен. На мен това не ми пречи и не ми влиза в работата. Какъвто иска такъв нека е. Обясних му настрана какъв е поводът. Той изпрати една от служителките си да бъде с Камри, а мен взе в свои ръце. Казах му че искам тотална промяна. Той се съгласи. Женя реши ли да си мени косата, значи иска да промени нещо вътре в себе си. И докато това се случва тя просто слага временна фасада за вида си, докато направи вътрешните корекции. После всичко се връща обратно. И така, след близо 4 часа, бях готова. Сега косата ми изглеждаше така:

Простих се с дългата си коса. Исках да се и боядисам, но Енрико не ми позволи. Щяла съм да унищожат косата си. Глупости. Ама слушам. Когато видях Камри, тя беше невероятна. Тя имаше прекрасна дълга коса. Накъдрена на едри букли, а предните два кичура, бяха вързани отзад на тила и. Бяха и направили и маникюр. Беше чудесна. Прибрахме се и започнахме да се гримираме. Тя избра нещо по-леко. Тоест самата гама, която използваше отиваше към кафявото и розовото. Аз предпочетох тежкия грим естествено. Опушена очна линия и червено като кръв червило са ми любимата комбинация. След това се облякохме и беше време да тръгваме. През целия ден почти не си говорихме. За пръв път беше така. Този път и аз бях притеснена. Не след дълго момчетата дойдоха и ни взеха. Всеки с отделна кола. Качих се при Даниел естествено. Той ме целуна по бузата.
Той: Прекрасна си... Ако можех..
Аз:Какво? - усмихнах се
Той: Да те домъкна у нас така.. сега.
Аз: Дани не е моментът точно сега да въртиш тези номера.
Той: Да, моментът е да въртя теб
Започнах да се смея
Аз: Стига. Малко по-сериозно бъди.

Беше облечен в черен смокинг. Пасвахме си идеално. Пристигнахме в ресторанта и влязохме всички заедно. Настанихме се на масата. Аз бях до Дани, а Камри беше до Зейн. Поръчахме си вечерята. Обстановката беше напрегната. Просто се усещаше във въздуха. Всичко стана още по-напрегнато, когато Даниел си залепи ръката от вътрешната страна на бедрото ми. Каква наглост!. Върнах я върху неговото. Но той пак го направи. И аз пак я върнах. И той отново сложи ръката си опасно близо до интимната ми област. Изнерви ме. Сега ще му покажа. Залепих своята директно върху ципа на панталона му. И приятелят ми се събудиии. Честито. Браво Габриела, много си умна. Сега вече ще загрубее тази игра. През това време Камри и Зейн поразчупиха ледовете. Започнаха да си говорят спокойно. Аз върнах ръката си където и е мястото. Дани ме изгледа лошо. Написа ми съобщение. "Тази вечер няма да се прибираш у вас!". След 30 секунди още едно "И до 5 минути те искам в тоалетната!". "Ще видим" - отвърнах аз. "Момиченце! Какво има да виждаш. Това е реторичен въпрос, и не те каня, а те уведомявам!". Стана от масата и отиде до тоалетната. Дойде храната и Камри и Зейн вече вечеряха.
Аз: Ще проверя къде отиде Дани.
Зейн: Тичай бързо! - явно се беше усетил какво става.
Изтичах в тоалетната

................................................................
Следва продължение