In love...

3

Алармата на телефона ми звънна. Беше 7:00 часа. Завих си главата с одеалото, в опит да заспя, но не се получи. Затова станах и се запътих към банята. Измих си тялото и лицето (тоест цялата, само без косата) и се върнах в стаята. Влязох в огромната ми гардеробна и след като преминах през всички сектори, днес бях решила да се облека с бели обувки на високи токчета, бял панталон и черна, дантелена риза, чиито ръкави стигат до лактите ми.

Честно казано докато бях вътре се замислих, че начина ми на обличане, поведението ми и може би компанията с която излизах се промениха, към добро. Това ме удовлетворява, но се чудя защо за университета бях "курва", а сега съм нормална управителка на фирма? Алармата на телефона ми ме измъкна от мислите ми и ми даде знак, че е време да тръгвам. Взех ключовете от колата, заключих вкъщи и се запътих към луксозния автомобил. Отключих колата и се настаних на шофьорското място. Запалих двигателя и потеглих. Не след дълго се озовах във фирмата. Влязох в познатата за мен сграда, и вътре беше познато с много, непознати за мен лица. Из между всички познах Даниел. Той се запъти към  мен.
Той: Добро утро, г-це Бекерман. Това са моите работници. Бихте ли ми помогнали да ги настаним по етажите? - държеше две папки с листа. Зад него се появи Камри. Беше облечена с черен гащеризон, бели обувки, бяла дамска чанта, а в ръката си държеше бялото си сако. Усмихна ми се.
Той: Е?
Аз: О, да да! Естествено, само ми дай плановете и нека хората, които са за етажи 21, 17 и 13, да дойдат.
Той се обърна към тях и ги раздели на пет групи. Посочените от мен дойдоха с мен и първо се спряхме на 13 етаж. Там отворих папката, и започнах да разпределям първата група. Като свърших се запътих към етаж 17. Там разпределих 2рата група и накрая на етаж 21 настаних последните. Вече всеки си имаше стая. Отидох в кабинета на Даниел и го уведомих за свършената работа. Сред това се върнах в своя кабинет. Седнах на луксозния стол и взех телефона. Обадих се на Сиси и и поръчах кафе. След около 5 минути тя отвори вратата, влезе и остави кафето на бюрото ми. Носеше папка, която остави на  бюрото ми.
Тя: Това е отчета за този месец г-це Бекерман, моля прегледайте ги и се подпишете на посочените места.
Аз: Ок, Сиси! Много благодаря, когато свърша ще ти я донеса, или ще ти звънна, за да я вземеш.
Тя: Добре, довиждане!
Тя излезе и затвори вратата, а аз се заех с документите. След дълга, 2-часова проверка, и много подписи, бях готова. Взех документите, и се запътих към Сиси. Оставих и ги, и реших да вляза при Камри.
Аз: Е как е? Харесва ли ти тук?
Тя: Шегуваш ли се? Уникално е, а с тази заплата, плюс допълнителните кинти от нашите, след година ще живея в замък.
Засмяхме се
Аз: Ами радвам се тогава. Ако имаш някакви неясноти можеш да ме попиташ, или пък да попиташ Сиси. Ако искаш можем да обядваме заедно?
Тя: Добра идея, но шефа ме е затрупал с работа, и изобщо нямам представа кога ще свърша
Аз: Добре, но предложението ми още важи!
Излязох от стаята и се запътих към кабинета си. Влязох вътре и се настаних на обичайното си място. Беше настъпила гробна тишина. Единствения звук, който се чуваше идваше от съседната стая. Спрях да пиша и се заслушах. Беше женски глас и сякаш казваше някакво име. Стана ми интересно, докато не започнаха пъшкания и охкания от удоволствие. Женският глас ми беше доста познат, а мъжкия сякаш не се чуваше толкова. Осъзнах, че звуците идват от стаята на Даниел. И тогава се досетих, това беше гласът на Сиси. Ах, тази кучка. Сега ще си хареса. Взех документите и една папка, и отидох до стаята на Даниел. Почуках на вратата, и звуците секнаха. Чу се някакво " О, не, ами сега"
Аз: Може ли да вляза.
Даниел: Един момент!
Точно след около 2 минути вратата се отвори, и бях права! Колко много обичам, когато съм права... От вътре излезе Сиси, с разпиляна коса, разкопчана до средата рокля и леко накуцвайки. В едната си рака държеше токчето си, а с другата приглаждаше косата си. Зад нея се появи Даниел, който оправяше разрошената си коса.
Аз: Здравейте!
Той: Здрасти!
Аз: Нося документите, които трябва да попълниш и да ми върнеш, за отчета. Но така като гледам си зает!
Той: Не не няма проблем. Дай ги!
Аз: Заповядай!
И му подадох документите. Той ги взе, а аз излязох от стаята. Видях Сиси да върви надолу по коридора. Аз влязох в кабинета си. И започнах да си преглеждам телефона. Видях, че Камри е онлайн и реших да и пиша.
Чат:
Аз: Ео
Тя: Ео
Аз: Искаш ли да излезем довечера?
Тя: Чудесна идея! Кога и къде?!
Аз: Ще те взема от вас в 20:00ч.
Тя: Окей, ще се видим! Бб за сега, защото имам работа😘
Аз: Чао😘
Край на чата!
Оставих телефона на страна и взех служебния. Бях много ядосана. Просто бях бясна. И по-лошото беше, че не знам защо! Звъннах и извиках Сиси. След малко тя влезе в стаята. Косата и беше вече поправена, роклята закопчана, а обувките - идеални.
Тя: Да г-це Бекерман!
Аз: Можеш да си събереш нещата, и утре да не идваш.- може би бях рязка...
Тя: Какво! - очите и се напълниха със сълзи, и тънка струя се стече по добре контурираното и лице.
Аз: Добре ме чу! Свободна си!
Тя: Довиждане, приятно ми беше да работим заедно! - каза през сълзи, с тънък гласец.
Излезе от стаята. А аз се приготвих, минах през Камри и я помолих да намери заместничка на Сиси. Казах и, че после ще и обяснявам. Излязох от огромния холдинг и се настаних на шофьорското място в белия автомобил.

..................................................... 
Следва продължение...