In love...

17 - съдържа сцени, които не се препоръчват за лица под 16

Не знам точно след колко време, но пристигнахме в някакво имение. По дяволите! Какво имение само! Имаше сигурно двойно повече охрана от моята.

Опитах се сама да сляза от колата, но ми беше толкова трудно... Куцуках сякаш съм прясно изчукана... Е, не че не е така. Даниел дойде и обви ръце около талията ми, а аз се облегнах на него.

Влязохме в огромната къща. Посрещнаха ни две помощници, а стаята в която се намирахме беше огромна и явно беше всекидневна.

Имаше камина и голям диван. Подът беше от бял мрамор. Разкриваха се и две стълбища отново от бял мрамор. Стените бяха сиви. Като цяло обстановката беше приятна... Предимно бяло, сиво и черно.

Качихме се по едните стълби. Разбира се, че имаше още нагоре. Но ние се запътихме по някакъв коридор. Стените този път бяха бели. Подът от черен мрамор. Имаше много бели врати, като между всяка от тях имаше по някоя картина. Забелязах, че картините са на неговото семейство, не, че ги познавам. Е баща му съм го виждала няколко пъти покрай фирмата, но толкова.

Не след дълго влязохме през една от вратите. Може би в дъното на коридора. Пред нас се разкри апартамент, колкото моя преди да се преместя. Не мога да повярвам. В центъра на апартамента беше всекидневната. От нея имаше врата към банята, тоалетната, кухнята, и две други врати, които не разбрах какви са.

Всичко беше черно. Стените бяха в черно, а подът в черен мрамор с бели резки. Полилеите бяха стъклени.

Аз:Само черното и бялото ли са цветове за теб?
Той: И сивото ...

Отвори едната врата и вътре се намираше най-голямото легло,което бях виждала. Без да имам възможност да огледам наоколо,той ме метна на леглото.

Той: Сега вече наистина няма да можеш да ходиш... Утре няма да те пусна на работа!

Без отговор сля устните ни.

***

Гл.т. Даниел

Когато влязохме в стаята ми, знаех че няма да се притеснявам, че ще ни чуят или нещо подобно. Сега вече тя ще вика името ми!

Беше дяволски секси, това момиче ме подпалва. До сега не съм се чувствал така. И никога не съм водил момиче в собствената ми стая. Какво ми става? - Оу, да! Влюбен съм... Поне според Зейн.

Метнах внимателно Габриела на леглото и се надвесих над нея. Целунах я бавно, жадно и внимателно. Това не продължи дълго и тази целувка се превърна в борба за надмощие, хапех сладките ѝ розови устни и оставях мокри следи по кожата ѝ, както и тя по моята. Целувката беше жадна, страстна и толкова... Непозната за мен...