In love...

1

Здравейте казвам се Габриела Бекерман. Имам кафява коса и кафяви очи. Дъщеря съм на Джонатан Бекерман, бизнесменът, управител на най-голямата и най-успешна фирма за производство на козметика и парфюми на континета. Изучавам мениджмънт и фирмено производство. В университета ми съм както ме наричат повечето
,,кучка", но в действителност съм по-смирена. Живея в Лос Анджелис, като аз имам отделен мезонет. Мама и Тате живеят в къща на другият край на града.
Днес първият ден от последната ми година в университета, като след като завърша започвам работа, като управител на бизнеса на тате. Той ще се оттегли и ще остави поста си на мен малко преди да завърша. Е 7:00 часът е! Събуди ме ужасният звук на алармата. Станах и се отправих към банята. Чисто бяла. Сякаш току-що лъсната. Съблякох пижамите си и отсраних черното си дантелено бельо. Взех си бърз душ измих си зъбите и излязох. Отправих се към тоалетката ми точно пред огромният прозорец в стаята ми. Седнах там и взех крема за тяло. Размазах го нежно по крехката ми кожа, след което взех крема за ръце и освежих кожата на ръцете си. Станах и потеглих към гардеробната ми. Тя се състоеше от 3 отделения. 1вото беше ,, бельо" като в това число влизаха и пижамите, както и банските. 2рото беше изцяло дрехи. Всякакви цветове. Имаше рокли, колкото щеш. От къси , 2 педи над коляното, до такива, които се влачат след мен. В 3тото отделение бяха аксесоарите ми. Това отделение имаше 3 подотделения. 1вото беше с обувки. 2рото с чанти. А 3тото за най-разнообразни обеци, колиета, гривни, пръстени и т.н. Нека се върнем към избора ми на тоалет за "последният първи ден в училище". Е взех си бяло дантелено бельо. И отидох в сектор 2. От там си избрах бели накъсани дънки и сив потник с дълбоко V образно деколте.

Преминах към 3ти сектор, но си взех само бели кецове на висока платформа. Излязох от дрешника ми и взех телефона си. Сетих се че съм забравила да си взема чанта и се върнах. Взех една голяма, бяла чанта произведена от естествена кожа. Сложих в нея телефона си, един химикал, една тетрадка и личните ми докумети. Излязох от вкъщи и заключих. Взех ключовете от белия ми Range Rover и отключих автомобила си. Настаних се в него и телефонът ми звънна. Взех го и видях, че е татко. Вдигнах му.
Разговор с татко:
-Здравей мила, обаждам се да ти кажа, че днес си освободена от лекции, но се налага да дойдеш до офиса ми за малко.
- Окей идвам след 5 минути.
Край на разговора.
Потеглих с колата и не след дълго пристигнах пред тридесететажния холдинг на баща ми, тоест мой. Слязох от колата и едното момче от портиерите, дойде, за да паркира колата.дадох му ключовете и влязох в огромната сграда. Рецепционистката ме поздрави. Аз кимнах и влязох в асансьора. Натиснах последното копче и не след дълго се озовах на последния етаж. Запътих се към офиса на татко и токчетата ми затракаха по пода на коридора. Влязох в кабинета без да почукам. Видях татко да стои на обичайното си място, а на дивана за гости седеше мъж, може би 4 - 5 години по-голям от мен.
- Добър ден- казах аз, и прегърнах татко, като той стана от стола и ми отвърна.
- Добър ден!- каза и младият годподин.
-Запознай се с господин Маккарли. От днес той управлява конкурентната фирма, но ние искаме да станем съдружници.- подхвърли баща ми, а аз подадох ръка на господин Маккарли и казах:
- Приятно ми е, Габриела Бекерман.
- Аз съм Даниел Маккарли, и удоволствието е мое.- отвърна той, а аз седнах на другото кресло.
-Виж скъпа- започна татко- след два дни на пресконференция ще обявим нашето съдружие.
-Наистина?!... много се радвам- отвърнах аз въпреки, че ми личеше, че не съм много заинтересована. Да си призная мистър Маккарли ми хареса. Той беше рус, синеок, в момента носеше костюм, под който ясно се личеше стегнатото му тяло. Татко ме измъкна от мислите ми и продължи.
-Да скъпа, аз също много се радвам, но аз и майка ти се налага да заминем за един месец в Тайланд. Сещаш се защо нали?!
-Да отвърнах аз, но какво общо има всичко това с мен... отвърнах без ясна представа, защо ще заминават...
- Ще се наложи ти да управляваш фирмата следващия месец. Като си освободена от лекции. Все пак трябва да има наш представител на пресконференцията, затова ще се наложи да отидеш.
- Няма проблем татко не се притеснявай, ще се справя.
- Да, затова сега ще прехвърля фирмата в твойте ръце и ще се наложи от тук на там, сама да се издържаш.
- И с това съм съгласна.- през цялото време бъдещият ни сътрудник мълчеше. Поговорихме за някой неща. И татко каза:
- Е принцесо утре и всеки друг ден за напред си на работа от 8:00 всяка сутрин.
- Добре довиждане- отвърнах, като отново прегърнах татко, а на мистър Маккарли подадох ръка.
Излязох от холдинга и се качих в колата си. Потеглих, запътих се към вкъщи. По пътя телефонът ми звънна. Вдигнах. Беше Камри- най-добрата ми приятелка, и другата училищна кучка. Тя е руса със зелени очи.Разказах и за днес, а тя ми каза, че ще се яви на интервю за работа точно при мистър Маккарли. За асистентка. Помоли ме да отида с нея за кураж, и аз естествено приех. Сега часът е 10:42, а интервюто и е в 13:00 часа. Разбрахме се В 11:30 да мина да я взема от тях, защото тя също днес не е на училище. Ще я взема ще отидем на обяд и след това ще отидем на интервюто. Е покрай тези размисли пристигнах. Взех чантата си и излязох от колата. Заключих джипа. Влязох в кооперацията в която живеех. Отключих вратата на мезонета ми и оставих чантата на малкото диванче. Качих се в стаята си и се насочих към дрешника. Съблякох дрехите си. Докато избирах се замислих за него.И избрах нови. Малко по- професионални.В крайна сметка изглеждах така

Докато се усетя беше станало 11 и 25 часа. И по най-бързия начин се озовах в колата. Потеглих и в 11:33 бях пред приятелката ми. Тя се беше издокарала с бежов гащеризон, червена дамска чанта и червени токове. Запътихме се към най-добрия ресторант в града. След като се нахранихме отидохме в посоченото за интервю място и тя влезе вътре. Аз останах на рецепция, на диванчетата. Осетих присъствието на някой зад мен.

............................................................
Дано да ви хареса😍😘