На следващия ден отидох на работа по-рано. Отидох при шефката да си взема отпуск. За щастие тя ме харесва и стана лесно. Излязох от нейния кабинет и се запътих към кабинета на партньора ми Кайл. Още с влизането ми той каза:
- Не е убит там. Има кръв, но е съвсем малко. А и жената на жертвата каза че сигурно е нейна, защото вчера се е порязала.
- Добре значи още нямаме местопрестъпление. Всъщност идвам да ти кажа, че след седмица ще ходя на почивка. От Коледа не съм излизала в отпуск и четири месеца убийства ми идват малко в повече. Така че, или идваш с мен, или ще трябва да ми търсиш заместник.
- Бих дошъл, но трябва да знам къде, как и за колко време.
Преди да успея да кажа обаче, телефонът звънна и казаха, че жената на жертвата ни е мъртва. Горката женица очевидно не е издържала на стреса. Получила инфаркт.
Отворихме вратата на апартамента на жертвата и отидохме отново да огледаме локвата кръв. Наистина беше твърде малка, за да се каже че човекът е кървял до смърт. Явно това беше кръв от повърхностна рана на ръката на жертвата. Работодателят му каза, че е имало инцидент. Криминалистите още оглеждаха улиците в областта, така че с Кайл решихме да отидем да обядваме в едно от любимите ни заведения.
Когато поръчахме Кайл отбеляза:
- Не успя да ми кажеш подробностите около почивката си.
- Вярно. Ами, почивката е на Хаваите. 2 седмици, хотел в Луаху, (извинявам се ако не се пише така) недалеч от плажа. Има посещения на някои забележителности, но голяма част от времето е свободно. От хотела пък предлагат занимания, като каране на джетове, гмуркане, и можеш да си наемеш каяк или колело.
- Звучи наистина добре, но сигурно струва доста.
- 10 500. Но, за две седмици с целите път, програма, нощувки, храна и атракции, съгласи се че си струва.
- Дам... Не знам. Ти си имаш спестявания, явно. И аз имам, но малко ми е скъпо. Ох, обаче ми се ходи много. Ще помисля. До кога е записването?
- Ами имаш още само 3 дни. И трябва да си вземеш отпуск.
Телефонът на Кайл звънна.
