-Аз съм Никол Вайс. Следовател на тежки престъпления във ФБР. Може ли да вляза?
- Да заповядайте.- каза жената чийто съпруг бе убит наскоро. Разбрахме, че е бил убит с нож за плодове и зеленчуци и го намерихме не далеч от къщата, така че подозираме че е бил убит там.
Влязох. Коридорът водеше към всекидневна и кухня. Няколко следователи започнаха да търсят улики тук, другите отидоха в другите стаи. Аз седнах на дивана и подканих и жената да го стори.
- Как се казвате?- попитах, въпреки че знаех отговора. Бях прегледала досието й. Беше чисто, и дори тази жена беше твърде добра: даряваше кръв, пари, коса. Помагаше на бедни, бездомни и сираци.
- Керъл. Вижте, не съм глупава. Идвате тук, търсите улики, разпитвате. Явно подозирате, че убийството е извършено тук. И е възможно. По време на убийството, аз бях в командировка. Бях му малко сърдита. Скарахме се, защото мислех, че ми е откраднал пари. По-късно разбрах, че съм ги оставила до отворен прозорец и вероятно са отлетели заради вятъра(разплака се) . Никога не съм предполагала, че ще се разделим так и то завинаги.
- Госпожо, наистина съжалявам за загубата Ви. До колкото знам е бил наистина добър човек. Ако това ще оправи настроението Ви, това бяха най-лесните показания които съм вземала.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Прибрах се вкъщи. Трябваше ми почивка. Далеч от този град. Почти бяхме завършили случая, а аз бях направо разбита. Отворих лаптопа и потърсих добри оферти за курорти на острови. Намерих много, но един ми привлече вниманието. Направих резервация за 2 седмици. Малко скъпо, но имах спестявания.
Здравейте, това е първата ми книга. Ако има интерес ще кача нова глава.
Извинявам се ако има правописни грешки.
