-Никол. Вземи се в ръце. Най-достоверното обяснение на разговора, който си дочула е мъжа да е с някое малко момиченце, най- вероятно дъщеря му и ти само да мислиш най-лошото. Разбирам те, и аз съм като теб, но разликата е, че знам кога да се отпусна. На летището имаше толкова много охрана и проверки.- продължи да ме убеждава, защото знаеше, че много се притеснявам.
След няколко минути седяне на алеята и говорене с Кайл, забелязах, че стюардесата ме гледа особено неодобрително и разбрах, че е време да си седна отново до двамата "политолози".
Остатъкът от полета мина гладко, като се изкючи една турболенция и когато самолетът се приземи вече нямах търпение да сляза.
~~~
Ах, Хавай. Слънце, океан, лек бриз, разходки из градовете, горите и поляните на островите.
Да. По принцип. Но не и ако вали като из ведро и трябва три дни да си стоиш в хотела. Направо не знам коя гъска не проверява какво ще е времето, като ще ходи на почивка.
След като преди два часа пристигнахме в хотела, мокри до кости от кратките разстояния от входа на летището до таксито и от таксито да хотела, се свлякох на леглото и най-накрая проверих прогнозата, видях, че времето ще се оправи чак вечерта след три дни. И точно когато си мислех "Е, до тук с ваканционното настроение", което и без това се беше поскапало от ония "политолози", дългия полет и надявам се безпочвените ми притеснения за мъжа в черно, та точно тогава Кайл Хофман- Нахалния нахлу в стаята ми. Погледна ме все едно съм луда и каза:
- Сериозно ли ще се депресираш? Защо? Заради времето ли? Ти видя ли в какъв хотел сме изобщо? И две седмици да вали, няма да ни омръзне тук, даже няма да сме проучили цели хотел. А ние разполагаме само с три дни. Я ставай времето лети.- Е сега аз го изгледах, като че е луд. Или по-скоро внезапно вдитенен, звучеше все едно е на 9 в някакъв хотел на мечтите (не че не бяхме в хотел, който би живял в мечтите на всяко 9 годишно). Добре, че го познавах и знаех колко сериозен може да е в ситуации, които го изискваха. Обожавах това негово качество да се нагажда много лесно според ситуацията и човека. Така по принцип покриваше мен докато се наглася и аз.
Усмихнах се и казах:
- Ти да не си на 9? Добре, убеди ме. Ще се преоблека и слизаме за...-погледнах часа- доста късен обяд и после да видим какви развлечения предлага хотела.
Обядвахме вкусно с някакви Хавайски ястия в един от ресторантите на партера. Там имаше също и казино и голям басейн, но не бях по казината и предпочитах да плувам в океана, щом съм дошла чак до тук. Запътихме се да разгледаме първия етаж, който целия беше за забавления. Имаше фитнес зала, към която не проявих голям интерес, защото не случайно бях дошла на почивка. Минахме покрай салон за красота, зала за масажи и някъде по средата на етажа намерихме нашето място. Аркадната зала с всичките ѝ игри, мини боулинг до мини голф игрище, пинг-понг, билярд и още сто неща.
Пет часа бяхме в тази зала и обиколихме билярда, голфа, пинг-понг масата, боулинга и няколко игри, на които не ме бива никак и всички билетчета бяха в Кайл накрая. Общо взето обаче за всички игри, резултатите ни почти се изравниха, а и Кайл ми подари спечелената с билетчетата плюшена мечка, така че нямаше сърдити. Забелязах, че в залата, особено след часа за коктейли почти нямаше хора над 17-18. Дори те не бяха колкото 12-13 годишните лапета, от които родителите им се бяха отървали, оставяйки ги тук. Въпреки това не прекарах много време в мислене как с Кайл сме едни от най-възрастните тук с нашите 27 и 28 години. Какво пък, забавлявахме се.
Прекарах си супер и както личеше, Кайл също и докато на отиване все още малко мислех за мъжа в черно и ми се стори, че го видях един-два пъти, сега съвсем го бях забравила и все се смеех на път за бара.
На последния етаж беше само за ВИП гостите с техните скъпарски апартаменти и сигурно още по-скъпи и тайни любовници. С изключение на бара. Е, и той беше лъскав и скъпарски.
По принцип когато пия, гледам да не се напивам. Но понякога приятелите ме навиват и се поотпускам малко. Когато стигнахме в бара си поръчахме някакви ордьоври за да не пием на гладно. Поръчахме си и питиета, аз коктейл, Кайл джин. Докато ги чакахме си говорихме и внимателно оглеждахме бара (навик). След това погледа ми спря на новодошлите.
