Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)

4.The Nightmare

Найл.

Хари кара колата. Сестра ми се смее на задната седалка. Сблъсък. Писъци. Колата е обърната с капакът надолу. Имам странното чувство за дежаву. Ръцете ми са покрити с кръв, а Хари ме гледа с широко отворени очи.

- Как си, братле? - казва той усмихвайки се, а от устата му започва да тече кръв. Той умира с широко отворени очи. Това е кошмар, просто кошмар. С голямо усилие се обръщам назад. Сестра ми. Тя... Тя е обляна в кръв. Очите ми се пълнят със сълзи и в този момент тя повдига глава. Няма очи. Единствено черни дупки.

- Той е тук заради теб - сочи Хари. - Единствено заради теб.

Следва смях, но не е сестра ми. Смях,  който няма да забравя.

Събудих се облян в сълзи и студена пот.

-Найл!! Найл!! Това е просто кошмар! Хей, не си сам. - чух гласа на Зейн, който беше клекнал до леглото ми.                                                    Трябваха ми пет минути да се разсъня, а Зейн не спираше да ми повтаря да се успокоя. Това ми помогна, а Зейн се усмихна щом ме видя по-спокоен и се върна в леглото си.

-Само искам да знаеш какво викаше..-каза той неуверено.

-Какво? - питах.

-Странно е, но... Ти повтяряше "Тя  донесе смърт."

Замислих се... Това не си го спомнях.

-Намя значение.. Всичко свърши. Колко е часът?

-Четири и половина. - каза.

-Преди колко време се върна от часовете?

-Около два часа. - каза той.

-Хайде да заспиваме утре ни чака поредният дълъг ден. - казах, ставайки ми гузно за Зейн, който се беше събудил заради мен. Заспах с мисълта "Коя ли е тази тя?", забравяйки за ужасният, за радост, нереален кошмар.  

                                 ***

8:45ч.

Когато се събудих, слънцето влизаше през тънките завеси, покриващи прозореца. От банята чух стичаща се вода, което значеше, че Зейн беше станал. Отворих прозореца, усещах мирисът на дърветата, времето беше хубаво. Зейн излезе от банята, все още по пижама и с доста разрошена коса.

-Хей! Моля те, дръпни завесите, ако не искаш да стана сприхав. - каза той сънено.

-Съжалявам, все забравям, че вампирите имат непоносимост към слънцето. А и ти вече си сприхав.-казах, дърпайки завесите.