Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)

1. When The Darkness Came.

4 месеца по-рано. 

            

Докато обличах коженото си яке, Хари звънна на врата и отодох да му отворя.

-Хайде Найл! Не трябва да закъсняваме! Лис каза, че полетът и пристига в 18:00, а сега е 17:45.Имаме 15 минути да стигнем до летището.

-Готов съм. Защо си мислиш,че няма да се радвам да видя сестра си след една година във Франция.Братът е по-важен от гаджето.                                  

-Стига си дрънакал - да тръгваме. - каза оттекченият Хари... Мразех го така...

Качихме се в колата и Харолд настоя да кара, въпреки 7-те провалени шофьорски изпита. Той и сестра ми Лиса за заедно от 5 години. В началото беше ужасно да гледам как най-добрият ми приятел обарва сестра ми, но вече свикнах. Виждам,че когато са заедно са щастливи .Аз съм щастлив, когато най-важните хора в живота ми са щастливи.   

С Хари сме приятели откакто се помня, преживяли сме толкова много, били сме заедно във всичко.       

-Хей Найл! Какво стана с Тифани?

-Тифани?! Тази малка, подла, гадна.. - спрях преди да кажа нещо нецензурно

-Кучка? - довърши Хари и започнахме да се смеем.

-Винаги си бил толкова невинен. Сещам се когато в пети клас Мелани Банкс се опита да те целуне. Беше велико!

-Хеей, просто и казах, че има хубави устни, но не бях готов...

-Да, и после я здрависа. - каза Хари, вече заливайки се от смях.

-ХАРИ! ВНИМАВАЙ!     

Звук от клаксон заглуши ушите ми. Колата се блъсна в огромен камион и полита настрани. Стъклата се чупят на хиляди парченца, сипейки се върху нас. Чувам как собствените ми кости се чупят. Викът на Хари...Погледът ми се замъглява и изгубвам съзнание.Събуждам се минути по-късно, въпреки огромната болка която усещам в цялото си тяло. Колата е обърната с капака надолу. С огромни усилия поглеждам към Хари. Изплаших се,  цялото му лице беше в кръв, тениската му също. Беше блед, бе изгубил твърде много кръв.

Хванах ръката му, за да се опитам да намеря пулс, но когато не успях, лицето ми се напълни със сълзи.

-Хари...Моля те...Моля те, недей да ме изоставаш. Братле, обичам те. - все още държах ръката му, когато усетих пулса му.

След което, тъмнината ме погълна.