Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)

3.The Secret Place.

Алиша.

-Пътуваме вече 6 часа... Къде отиваме? - бях започнала да хленча след третия час.

-Имай малко търпение, мила.- каза баща ми, който ще ме придружи до така нареченото "място".

-Съвсем близо сме. - чух, не толкова приятният глас, на г-жа Форийгън от предната седалка на колата. Тайнствената жена се казваше Маргарет Форийгън. Тя беше директор на мястото където ме водеха.

Шофорът е странен. Грамаден и, да си призная, доста космат. Мисля, че е нещо като косматата горила на Маргарет. Няма значение.

Реших да погледна телефона си. Едуин... Забравих за Едуин! Двайсет и шест пропуснати повиквания и осем съобщения. Звънях му, но нямаше обхват. Сигурно вече е ходил да ме потърси.

Погледнах през прозореца, от часове пътят беше обграден от дървета.

-Вече можем да спрем. - каза Маргарет и колата спря по средата на пътя - Ще трябва да повървим. -Ще минем през гората ако нямате нищо напротив. - каза тя, когато излязохме от автомобила.

-Ами колата? - питах, обръщайки се да погледна. Колата я нямаше. Просто беше изчезнала. Това не е възможно.

-Мисля, че сама си отговори. - намигна ми Маргарет.

Вървяхме вече от половин час -всъщност беше приятно. Чувах птичките, въздухът беше чист. Когато бях малка обожавах да ходя на хижа, защото бяхме цялото семейсто. Сестра ми все още не беше болна, а майка ми... Тя все още не ни беше напуснала. Това е минало. Животът е различен. И се очертаваше доста голяма промяна. В далечината видях кули на доста висока сграда. Кули? Това беше замък. Вървяхме още около пет минути. Пред очите ни се откри огромна сграда, колкото величествена толкова и зловеща.

-Добре дошла, Алиша!Това ще е домът ти, за следващите три години! - каза г-жа Форийгън и ми се усмихна. - Ще минем по задният вход, за да не привличаме внимание.

Сградата беше просто невероятна. Щом прекрачих прага на тайната врата, цялото ми тяло изтръпна. Намирахме се в дълъг коридор. Подът беше покрит с червен килим, а стените с картини. Докато вървяхме през коридора се заглеждах в картините - толкова бяха необикновени. Никога не бях виждала нещо подобно. Най-голямата картина ме накара да се зачудя и дори уплаша. Трон, на който стои мъж в червени одежди с изпепеляващи червени очи.От лявата му страна - жена с дълга, къдрава кафява коса, тъмни очи и тъмна кожа. Преди да до разгледам картината забелязах, че съм изостанала от другите и се затичах към тях.