Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)

6.The New Feelings

Алиша.

Намирахме се в голямата обща стая на училището. Доста ученици се бутаха забързано по стълбите.
Забелязвах доста интересни хора. Всички носеха своите униформени сака за различните общности. Никол носеше червено сако, а аз тъмно-лилаво. Никой не изглеждаше чак толкова странно. Върколаците се забелязваха с това, че са с по-тъмна коса и очи и бяха малко по-космати от другите. Вампирите можеха да се забележат, ако се загледаш по-внимателно. Изглеждаха невероятно красиви, но и доста зловещи. Бяла, почти прозрачна кожа и високи слаби тела. Вещерите... Ами те изглеждаха по доста интересен начин. Повечето момичета са много чаровни, с блестящи коси в най-различни цветове, а зелено-сините очи преобладаваха. Аз не изглеждах като тези хора. Бях доста по-мрачна и... зловеща. А татусите ми... Някак не се вписваха в тази весела вещерска среда.
-Преди да влезем в залата за хранене се разделяме както сме по групи. Ще извикам една близка приятелка да те запознае с другите вещици и вещери. - каза ми Никол.
-Алекс, това е Али Санчез. Тя е нова и се надявам да я запознаеш с вашата обстановка. - каза тя на много красиво момиче със светло кафява коса и пъстри очи.
-Разбира се! Казвам се Алекс Тъмбър. - каза и ми се усмихна.
Щом влязохме в залата за хранене останах очарована. Невероятно красиви полилеи, обсипани с рубини и няколко огромни маси, препълнени с най-различна храна. С Алекс се наредихме на една от дългите опашки, когато забелязах отделно помещение, препълнено с червени сака. Разпределяха им банки с кръв, но Никол не беше там. Видях я на съседната маса, сипваща си наденички. Тя притежава тази невероятна,  вампирска красота, но в сравнение с тях, обаче, забелязвах червенината по бузите й.
-О... Съжалявам! Не исках да те бутна. - каза ми непознато момче.
-Няма проблем. - казах и му се усмихнах, щом забелязах лилавата му униформа.
-Между другото, казвам се Луи. Ти сигурно си нова? - каза той и останах очарована от красивите му сини очи и прекрасната му усмивка.
-Да, казвам се Али Санчез.
Щом препълмихме чиниите си до горе -  аз, Луи и Алекс седнахме на една празна маса. След малко видях Никол,  заедно с красиво русо момиче, носеща три чинии пълни с храна.
-Здравейте. - каза русокоската. Сакото й беше зелено.
-Хей, ти сигурно си Али? Никол ми разказа за теб. - усмихна ми се тя.
-Ъмм... Да. - казах с пълна уста.
-Е, харесва ли ти тук, Али?
-Всъщност да... Не мислех, че всички ще бъдат толкова мили и готини.
-Със съквартирантка като Никол,  ще ти трябва късмет. - каза тя и погледна към Никол.     
-А?! Какво?! Този кекс е невероятен... - каза тя и всички изпаднаха в смях.
-А и, казвам се Елена Монро. Радвам се, че се запознахме. А сега трябва да ви оставя... Никол, Алекс не забравяйте за довечера. Али също може да дойде, ако иска. - каза тя, отмятайки дългата си руса коса. 
Щом се отдалечи си позволих да разпитам за нея.
-Как може да е върколак и да е толкова... Красива и изящна... Представях си върколаците по... Не знам, космати?! - казах и всички се разсмяха.
-Семейството й е най-богатото в обществото на върколаците. Все пак е внучка на една от създателките на училището. - каза Алекс.
-Тя е внучка на Джейн Крипки? - попитах изненадано.
-Да. Познаваме се от много малки. Семейството й е доста... Изискано. Наистина са доста богати. - каза Никол.
-Странно... Държи се много добре за богаташка. - казах.
-Приятелки сме от доста време... Ние трите. - каза Алекс и се усмихна. - Вече и ти си с нас.
-Луи. Здравейте момичета. - каза красиво момче с тъмна коса и прекрасни очи. Носеше присъщата за вампирите невероятна красота.
-Зейн. - каза Никол.
-Никол. - каза Зейн и й се усмихна със странна усмивка.
-Здравей, аз съм Зейн. - подаде ръката си към мен. Беше мъртвешки студена.
-Али. - казах и с периферното си зрение видях подсмихващата се Никол.    
Следваше момент, който винаги щях помня. Русо момче се приближи до Зейн и му прошепна нещо. След това просто погледна към мен. Дълбоки сини очи, които ме удряха по странен начин. Видях как ме гледа по същият начин по който и аз. Сърцето ми започна да бие по невероятно бърз начин. Започнах да треперя и да усещам как нещо ми се случваше.
-Али, добре ли си? - чух гласа на Алекс, който ме извади от паниката.
-Да... Може ли... Трябва да отида до тоалетната.
Ще дойда да ти я покажа. - каза притеснено Алекс.
-Добре. - казах опитвайки се да успокоя треперещите си ръце.
Когато станахме от масата, погледнах назад и видях как всички ни гледаха с притеснен поглед. Момчето... То също ме гледаше с изгарящите си очи. Те продължаваха да светят, а лицето му беше пребледняло.
Излезнахме от залата, а там стоеше Г-жа Форийгън.
-Г-це Тъмбър, можете да се върнете при съучениците си и да ги успокоите, че всичко е наред. Аз ще придружа Али до тоалетната, а след това ще й обясня ученическата програма. - каза бавно и с изискан тон.
-Добре, Госпожо Директор. Али ще те чакаме в общежитието. - каза Алекс с напрегнат глас.     
-Добре.
След като Алекс се върна в залата отидохме в директорският кабинет.
-Изпий това. - каза ми Маргарет и ми подаде малко стъклено шишенце.
Щом изпих течноста усетих как ръцете ми спряха да треперят, а пулсът ми се нормализира. Имаше вкус на ванилия и билки.
-Какво е това? - попитах.
-Това е нещо, което ще трябва да пиеш,  докато се научиш на контрол, иначе съучениците ти могат да заподозреят, че не си вещица. С времето лицето ти ще започне да променя лика си при тези ситуации на събралата се ярост.-каза тя.
-Но... Значи се случва без причина?-питах.
-Да, случва се често без причина.Поне този път, но скоро ще започне да се случва при силни емоции. Утре ще те снабдя с повече количество от успокоителното. Все пак не се  произвежда от много години и трябва да го взимам от други източници. - каза тя и се разсмя.
Получих програмата си, която беше същата като на останалите ученици. Часът на Контролирането, История на общностите и други. Ще ми се налага да посещавам два дипълнителни часа, от което останах подразнена, защото трябваше да ставам в три през нощта, за да ги взимам. Трябваше да внимавам да не бъда забелязана от вампирите, които имат допълнителни по-късни часове от дванайсет и свършваха точно когато аз трябваше да се промъквам до училището. Казах, че ще се спрявя, въпреки че не бях сигурна в това. Маргарет ме изпрати до входа на училището и ме посъветва да си легна по-рано, защото ме чакаше дълъг ден.

Влязох в общежитията и се изкатерих по стълбите. В момента в който посегнах да отключа вратата, Никол излезе ,а в ръцете си държеше спално бельо.
-Али! Добре ли си? - каза прегръщайки ме.
-Да всичко е наред. Леля ти ми даде някакви упокоителни...
-Бързо, влизай и си взимай пижама.
-Защо? Къде отиваме? - питах.
-Отиваме на гости на Елена във ВИП общежитията. Бързо! Закъсняваме! - каза Никол, вадейки дрехите за спане,  от все още неразопакованият ми куфар.