Алиша.
-Това са общежитията. - каза г-жа Форийгън и ми показа ниска и сравнително малка сграда, която изглеждаше доста модерно.
Когато влязохме вътре, група момичета бяха седнали на дивана в общата стая на общежитието. Всички бяха изключително бледи.
-Добър ден, г-жо Форийгън! - казаха те в един глас.
-Здравейте! А, това е вашата нова съученичка! Представям ви - Али Санчез.
-Здрасти, Али! Яки татуси! - каза красива блондинка и ми се усмихна, а очите и станаха червени.
-Здравейте и... Мерси. - казах срамежливо.
-Е момичета, Али ще трябва да ви остави за сега. Прекалено уморена е от пътуването, а и трябва да си почине преди вечеря.
Момичетата кимнаха и ми се усмихнаха. Качихме се на вторият етаж.
-Ти си в стая 26. - каза Маргарет и аз погледнах към стаята в края на етажа.
-Не искам да прозвуча тъпо, но...Къде спят момчетата? - попитах.
-Хаха, Алиша. Общежитията на момчетата са от другата страна на училището. Нали знаеш... Вие тийнейджърите с вашите хормони. - присмя ми се тя, опитвайки се да отключи вратата. - Явно още от сега планираш да спиш при момчетата. -каза и се подсмихна.
-Не, не! Не ме разбирайте по този начин! Просто ми беше интересно... - казах и усетих как се изчервявам.
Щом отвори вратата видях обширна стая с доста модерно обзавеждане. Имаше огромен гардероб, собствена баня, тераса и... две легла. Супер... щях да си имам съквартирантка. В този момент от банята излезе красива брюнетка.
-Здравей! Ти сигурно си Али? Много се радвам, че най-сетне няма да бъда сама. Наистина е доста отегчаващо... Здрасти, лельо. - казва тя.
Лельо? Значи тя й е племенничка.
-Никол ще бъде твоята съквартирантка. Надявам се да си паснете както предполагам. - каза Маргарет и ни намигна. - Ще ви оставя сами, защото имам малко работа. А и Алиша, ако може след вечеря да поговорим?
-Да, разбира се. - казах поуспокоена, че съквартирантката ми се оказа готината племенничка на директора.
-Казваш се Алиша Блек, нали? - каза тя и ме стресна с това, че знае истинското ми име.
STAI LEGGENDO
Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)
FantasyРезюме -Лиш, спри! -Какво!? - казах през сълзи. -Погледни ме! Просто ме погледни! Поглеждам красивити му сини очи.Нежните черти, които прявят изражението му божествено. Руса коса, огравяна от залеза, който блести във всички цветове. -Т...