Пета глава

129 3 2
                                    

След като танцувахме цяла вечер в апартамента, решихме да се приготвим. Облякох една зеленикава рокля с цветчета, която стигаше малко под колената ми. Реших да обуя белите си Converse кецове и едно кожено яке. А София облече сива тениска с черни къси панталони с висока талия и чифт Vans обувки.

След това се гримирахме и стана време да тръгваме към къщата на Дамиано. Когато пристигнахме, му писах, че сме отвън и малко след това, той отвори вратата.

- Катрин! София! Много се радвам, че успяхте да дойдете, другите са вече тук. Влезте. - каза той като отвори врата по-широко, за да влезем вътре. Изглеждаше развълнуван от присъствието ни, беше чудесно.

- И ние се радваме, че сме тук, Дамиано. - аз му казах докато го следвахме със София.

- Да, благодаря ти, че ни покани. Много е мило от твоя страна. - София добави, ходейки зад мен.

- Няма нужда да ми благодарите, просто си помислих, че вие и приятелите ми ще се харесате. - той обясни. Докато ходехме, подминахме една всекидневна, кухня, баня и две затворени врати, в които не знам какво имаше. След това, слязохме надолу по някакви стълби, които ни отведоха до някакво мазе.

- Ето тук. - той каза като отвори една дървена врата към мазето. Като влязохме, забелязах две момчета и едно момиче, които седяха на огромен светлокафяв диван, разположен до телевизор. Мазето беше голямо, но уютно. До телевизора и дивана имаше малка маса за билярд, а от другата страна имаше баня и количка за напитки, колко подходящо.

- Хора, това са Катрин и София. Кат и София, това са: Томас - китариста, Виктория - басиста и Итън - барабаниста. - каза Дамиано.

Томас имаше сравнително дълга тъмноруса коса и зеленикави очи. Беше висок и слаб, но не толкова висок, колкото Дамиано. Виктория имаше дълга чуплива руса коса и сладък бретон. Имаше сини очи и пиърсинг на носа като Дамиано. Тя беше по-висока от мен, около метър и 65 сантиметра. Итън имаше дълга тъмна коса и кестеняви очи и беше висок колкото Томас. Изглеждаха сякаш са на около 20-22 години.

- Хей! Приятно ми е да се запознаем. Дамиано ни говори много за теб. - каза Виктория като ни целуна по бузите.

- И на мен ми е приятно да се запознаем! - казах, усмихвайки се, опитвайки се да игнорирам какво каза току що.

- О, така ли? - София попита като погледна мен и Дамиано със закачлив поглед.

- Надявам се да е говорил само хубави работи. - казах шеговито.

НЕПРЕДВИДИМ | DDWhere stories live. Discover now