НЕПРЕДВИДИМ | DD

Седма глава

Продължихме да говорим как е минало детството ни и времето минаваше прекрасно. Дори си казахме как щяхме да се казваме, ако бяхме родени от противоположния пол.

- Баща ми ми каза, че ако бях момче, майка ми е щяла да ми даде името Ромео. - казах, смеейки се.

- Боже мой! - отговори той като се засмя. - Аз щях да се казвам Жулиета!

- Чакай, наистина ли?! - възкликнах изненадано.

- Не. - той каза, продължавайки да се смее. - Майка ми искаше да се казвам Анна, ако бях момиче.

- Да, отива ти.. Анна. - казах закачливо, а той се засмя.

Продължихме да си говорим докато слънцето се скри. Качихме се в колата и той ме закара обратно към хотела.

- Хареса ли ти днешния ден? - той ме попита.

- Да, даже много. - казах, поглеждайки го.

- Това е чудесно, защото означава, че може да излизаме още. - той се изкикоти.

- Разбира се! - казах като се усмихнах.

- Това е любимото ми място в Рим. - каза Дамиано. Защо тогава ме заведе там?

- Защо ме заведе там? - попитах объркано.

- Защото въпреки че те познавам от кратко време, имам чувството, че ме разбираш повече от другите хора. Просто е лесно да се говори с теб.. и наистина го оценявам. - каза като ме поглеждаше отвреме навреме докато караше.

- Благодаря ти. Че ме заведе и че си честен. - казах му като сложих ръката си на рамото му.

- Винаги. - той каза, усмихвайки се.

След като ме остави, се съгласихме да се видим на другия ден също, но с компанията, защото наистина са ни харесали със София. Когато се прибрах, София ме попита хиляди въпроси за деня ми, а аз направих същото с нея. Тя и Итън са отишли да го гледа как свири на барабаните си песни, които София обожава. Тя ми каза, че си е прекарала невероятно и че са отишли да си вземат сладолед като той е бил много мил с нея. Дано да е мил, защото ако не е, ще му откъсна гръкляна с голите си ръце.

Когато София отиде в стаята си, аз се замислих над това, което тя и Дамиано ми казаха за писането на песни.. И реших да се опитам пак. Седнах пред малкото подвижно пиано, което донесох и сложих тетрадката си и химикала пред мен. Първото нещо, което ми дойде на ума беше Дамиано. Не беше тайна, че съм привлечена към него, само слепите хора не биха го видяли. Той е просто.. различен от другите момчета. И е много секси също. Понякога се чудя какво би било да имам нещо физическо с него.