НЕПРЕДВИДИМ | DD

Осемнадесета глава

- Добро утро, слънчице! - София каза щастливо, карайки ме да изръмжа.

- Млъкни и ме остави да спя. - казах, скривайки лицето си с възглавницата.

- Не става! Ела ми се обади и явно не си и вдигнала. Чудя се защо. - тя каза саркастично.

- Още пет минути. - помолих се.

- Не, не, не. Знам твоите пет минути. Пет минути се превръщат в десет, които следователно се превръщат в половин час и без да се осъзная, вече е минал час и сме закъсняли. - тя каза.

- Чакай! Боже, колко е часа?! - казах като станах бързо.

- 9 сутринта. Защо? - тя попита подозрително.

- Трябва да закусвам с Дуа и Майли в 10! - казах, тичайки до банята.

- Окей, защо тичаш тогава? - тя попита объркано.

- Защото явно трябва да се срещна с Ела преди това. - извиках от банята.

- Вярно. Щях да забравя. - тя се засмя.

--------------

След като си взех бърз душ, се облякох и оправих косата и грима си, след което слязох на етажа, на който се намираше стаята на Ела.

- Тук съм! - казах, отваряйки врата бързо.

- Кат, успокой е. - Ела се засмя.

- Не мога. Обещах на Дуа и Майли, че ще се срещнем с тях за закуска в 10 и сега е десет без петнадесет, и трябва да побързам. - казах набързо.

- А, добре. Ами исках да поговоря с теб за твоето изпълнение. - тя каза.

- Окей.. и какво за него? - попитах я.

- Трябва да обсъдим кога ще репетираш. Кога би искала? - тя ме попита.

- Нямам против следобед. - отговорих ѝ.

- Перфектно, аз ще се оправя със всичко. Сега отивай преди да избухнеш от безпокойство. - тя се пошегува. Ела знае, че съм много притеснителна и че ставам зле когато закъснявам за някъде.

- Добре, благодаря ти! - казах преди да изтичам до входната врата и да изляза от стаята.

--------------

Докато вървях към зоната за обслужване на храни и напитки, се сблъсках с някого.

- Много съжалявам! Аз.. - казах, но спрях когато забелязах кой е пред мен. - Чудесно. - казах, извъртайки очите си.