Петнадесета глава

91 4 0
                                    

Минаха два месеца откакто си тръгнах от Рим. Дамиано ме посети два пъти, един път сам, а другия с Виктория, Томас и Итън. Започвам нова година в университета следващата седмица, което означава, че след 2 дни трябва да си тръгна от Португалия, за да отида в Лондон. Може и малко да се разровя и потърся някой продуцент, за да мога да започна да правя своя музика.

- Приготви ли си багажа? - Дамиано ме попита по видеочат.

- Не. Още не. Сигурно ще го направя пет часа преди полета ми. Винаги правя така. След което ще имам нервен срив, защото не мога да намеря нещо важно, което трябва да ми е в багажа. Ще плача за което за час и после, магически, ще го намеря и ще приключа с оправянето на багажа. - отговорих му като взех йогурт от хладилника си.

- Чакай, случвало ли се е това преди? - той попита, опитвайки се да не се засмее.

- Винаги става така. Всеки път. - казах, усмихвайки се.

- Честно казано, не съм изненадан. - той каза, смеейки се.

- Хубаво. И не трябва да си изненадан. - казах като седнах на плота в кухнята.

- Но няма ли да ти бъде по-лесно да започнеш да си оправяш багажа по-рано? - той ме попита.

- Не се опитвай да се бориш със системата. - отговорих му.

- Добре. Ако мислиш, че така би било по-добре, тогава няма. - той каза, усмихвайки ми се.

- Добро момче. - казах, намигвайки му.

- Кат! Има деца около мен! - той извика като показа Томас и Виктория, които седяха на другия край в стаята. Виктория забеляза и погледна към телефона му.

- С Кат ли говориш? - Вик попита с широка усмивка.

- Не.. - Дамиано каза, обръщайки телефона си пак към него.

- С нея говориш, лъжец такъв! - тя извика. - Дай ми да я поздравя! Липсва ми!

- Звънни ѝ по-късно, ако искаш. Сега, тя прекарва време с Дамиано. - Дамиано каза, ставайки от мястото си, за да избяга от нея.

- И аз искам да я поздравя! - Томас каза и Дамиано започна да тича.

- Оставете ме и приятелката ми на спокойствие! - Дамиано извика докато тичаше, което ме разсмя.

- НЕ! - те извикаха.

- Сладкиш, преследван съм заради теб. Как това е честно? - той ме попита почти без въздух.

НЕПРЕДВИДИМ | DDHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin