НЕПРЕДВИДИМ | DD

Тридесет и четвърта глава

Всички се криехме в къщата на Вик. Тя ни каза къде е скрит резервният ключ докато разсейваше момчетата достатъчно дълго, за да можем да ги изненадаме. Сложихме няколко балона и подготвихме някои от любимите им снаксове.

- Мислите ли, че ще им хареса? - попитах приятелите си.

- Ако това не им харесва, означава, че са луди! - Били каза, смеейки се.

- Така е. Това е невероятен план! - Хари каза като ме прегърна.

- Наистина няма за какво да се притеснявате. - Финиъс каза като погледна мен и София.

- Сигурна съм, че ще бъдат удивлени като видят всичко това, включително и Томас, който със сигурност ще бъде развълнуван да види най-добрите си приятели отново. - Дуа каза, успокоявайки напрежението в мен, което усещах.

- Накратко казано, ако не им хареса, ще са гадняри. - казах, смеейки се и всички се съгласиха.

__________

Беше минал час когато Вик ми писа, че идват. Всички бяхме, меко казано, много развълнувани. Чухме смях и стъпки да се приближават към входната врата.

- Тук са! Скрийте се, скрийте се! - София прошепна и всички се скрихме зад дивана.

Чух Итън да казва нещо на италиански, което разсмя Дамиано. Колко много ми липсваше да чувам смеха му извън телефона. Светлините се пуснаха, което ни даде сигнал, че е време да се покажем.

- ИЗНЕНАДА! - извикахме като скочихме от зад дивана.

Дамиано изпусна якето, което държеше в ръката си, изтича към мен и ме прегърна като ме стисна силно. Целувката беше изпълнена с любов, страст, желание.. малко се отнесохме докато не чух приятелите ми да кашлят.

- Кат! Хей! Ние също съществуваме и ни липсваше много. - Томас каза, усмихвайки ми се саркастично и Вик кимна докато Итън и София ни гледаха като бяха прегърнати.

Дамиано и аз се засмяхме преди да се спогледаме отново. Той ме целуна отново и се отдръпнахме, за да ида при приятелите си.

Вик и Томас ме стиснаха толкова силно в прегръдките си, че почти паднах на земята.

- Приятелката ми тъкмо си дойде! Може ли, може би, да не я убивате? - Дамиано ги попита, смеейки се.

- Няма как да стане, сър. - Вик каза като все още ме стискаше силно.

Тръгнах към Итън няколко секунди по-късно и се прегърнахме силно.