Ти ли си? // story with Jungkook

Глава 4 // Обичам ли го?

// Гл. т. Амбър //
Размърдах се и потърках леко очи. Отворих ги и се стреснах, защото бях прекалено близко до Джънгкук. Боже спеше толкова сладко.. Погледа ми се приместни на меките му розови устни и веднага си го преместих щом видях, че се събужда. Затворих си очите нарочно, защото ми стана неловко.

- Знам, че не спишш. - прошепна и се приближи повече към мен. Аз преглътнах бавно и звучно. Той се приближи към мен и сложи ръка на талията ми. Гледаше ме известно време така и се изчервявах, но явно не ми личеше. Качи се при мен на леглото и ме гушна в гръб придърпвайки ме към себе си. Гушна ме още по-силно и започна да си пее нещо. Отворих очите си и се насладих на пеенето му. Наистина пееше прекрасно, човек да не повярва. Така докато го слушах той реши че ще надвеси глава пред лицето ми и като видя че не спя замлъкна. Аз не се сдържах и се засмях, защото изглеждаше много смешно с тъпия си поглед, когато ме погледна.

- Какво се смееш? Не ми ли харесваш пеенето? - попита той сериозно.

- Пееш хубаво обаче.. погледа, който ми хвърли беше... - започнах да се смея отново.

- Даа, да добре, хайде ставай да закусиш.- каза той и стана от леглото. Излезе от стаята и затвори вратата. Точно след две секунди я отвори и влезе отново. - Забравих, можеш ли да стъпиш на краката си? - попита ме той и аз реших да стана, стъпих и си вървях най-нормално, много си вярвах и едвам не залитнах и размазах на пода.

- Боже добре, че се върнах. Ела. - каза той и ме гушна на предно конче. Стана ми леко неловко. Слезнахме до долу и той ме остави да седна на плота в кухнята.

- Какво искаш за закуска? - попита той.

- Дай на мен да сготвя. - казах аз и той се засмя. - Какво? Защо се смееш? - попитах го сърдито.

- Ти едвам стоиш на краката си та искаш да готвиш? - каза смеейки се.

- Не ми пречи. - казах аз и се опитах да стана от плота и в този миг той дойде и сложи едната си ръка на криста ми а другата на дупето ми. Нещо беше различно, всякаш в корема си усетих да пърхат пеперуди. Почувствах се странно...никога не съм изпитвала такива чувство до преди.

- Така. Какво ще готвиш шеф Амбър?- попита ме той с лека усмивка.

- Палачинки? - попитах го.

- Да видим как ще ги направиш. - каза той като ме пусна внимателно и ме обърна с гръб към него. Хвана ме за кръста и ме прикрепяше. - Кажи какви продукти да вадя и ще ти ги подавам. - каза той и кимнах с глава.