Ти ли си? // story with Jungkook

Глава 8 // Къде съм?

Джънгкук и аз не знаехме как да реагираме, беше ме страх, че щом майка ми ме види с него вече наистина ще предприеме мерки, за да не го видя повече.

- Амбър, казах ли ти да не се виждаш повече с този боклук? Не бях ли ясна?

- Мамо моля те. Това ще е за последно просто само ме остави на саме с него, поне за малко.

- Амбър! - извика се майка ми.

- Моля те.. - помолих я аз.

- Три минути. - отвърна майка ми и затръшна вратата.

- Джънгкук аз мога да— бях прекъсната от устните му. Задълбочих целувката и когато се отделих погледнах насълзените му очи.

- Амбър, искам сега да ме слушаш внимателно. - каза той със същите насълзени очи хващайки и двете ми ръце в неговите. Не се сдържах и сълзите ми се свличаха по лицето ми. Джънгкук ги избърса и пое дълбоко дъх и отново ме погледна. - Искам от утре да забравиш за мен, да забравиш за всичко, което стана до сега. Искам да започнеш на чисто.. Да си намериш добър приятел до себе си който ще се грижи за теб. След първата ни среща, макар и да е лош спомен, същата вечер аз осъзнах колко съм влюбен в теб щом заспа. Амбър, обичам те и се пази. Не искам да кмаш неприятности заради мен... - каза той сдържайки сълзите си.

- Джънгкук не... Не, не искам без теб. Не мога и не искам без теб, моля те остани...Моля те.. - виках с цяло гърло и държах здраво ръцете му. Той ме гледаше и не казваше нищо.. Усещах как бавно пуска ръцете ми и се отдръпва. Не издържах и го придърпах към себе си и го целунах. Не исках да се отделям от целувката, но той го направи и излезе от стаята. След като излезе се чуха виковете на майка ми. Не исках това да бъде последния път в който ще видя Джънгкук.. Не и така.
Станах от леглото си и бързо отворих вратата на стаята си. Останах без думи, когато я отворих.. Джънгкук се беше свлачил на земята, беше целия пребит и навсякъде имаше кръв. Гледката беше ужасна... Слезнах бързо при него и исках да го прегърна, но видях една фигура на мъж.. Позната ми е и не исках да го погледна в очите. Това беше баща ми.

- Ти голямата работа, как смееш да докосваш дъщеря ми? Как смееш дори да стъпиш в дома ми? Да не съм те видял повече тук, много добре знам кой си и знам от какво семейство идваш. За дъщеря ми няма нищо по-лошо от теб. - извика се баща ми и в този момент Джънгкук стана. Не каза нищо а очите ми се пълнеха със сълзи. Толкова много исках да го прегърна.. толкова много исках,... но не можах.