Ти ли си? // story with Jungkook

Глава 7 // Последната ни срещта?

- Е, яко ли ти е Амбър? - каза той и ме погледна в очите.

- Толкова ли ниско ще паднеш Валери? А ти Джънгкук, за пръв път да изпитам някакви различни и нови за мен чувства към някой и той преебава всичко. Нямам думи. - извиках ядосано и тръгнах да се прибирам. Толкова много ме ядосаха онези, да не говорим за Джънгкук, но ако си мислят, ме това ще ме накара да им падна в краката се лъжат.
Прибрах се в нас и си поех дълбоко въздух. Отидох да налея една чаша вода за майка ми.

- Заповядай мамо. - казах аз и ѝ подадох хапче с чаша вода.

- Благодаря скъпа. - отвърна майка ми и изпи хапчето. Завих я за да заспи и я целунах по челото. Когато вече беше заспала се качих в стаята си и заключих вратата. Тъкмо тръгнах да си свалям тениската, за да влезна в банята и чух че се изтропа на прозореца в стаята ми. Отидох да проверя и не видях нищо и не обърнах огромно внимание на това.
Свалих си тениската и сложих ръката на дръжката на банята и пак се чува същото изтропване.
Издразних се и отворих прозореца.

- Ще престанеш ли, който и да си ти, нямам време за игрички!- извиках се силно и затръшнах прозореца. Влезнах в банята и пуснах топлата вода. Застанах под душа и се насладих на топлата вода, която се стичаше по тялото ми.
Изведнъж се чува някакъв странен шум и си помислих, че отново някой мята камъчета по прозорците, за това просто усилих водата. Затворих очи и се опитах да изчистя ума си. Толкова много мисли ми минаваха през главата.

// Гл. т. Джънгкук //
След това което направих с Валери си помислих, че Амбър ще изпадне нещо подобно като в депресия и ще се затвори. Е, не бях прав и това че очуди, явно наистина Амбър не е такава, за каквато си я представяхме всички.
Да ама яда и ината ми ме превзеха. След като Амбър се прибра в тях аз продължих да се натискам с Валери. И тя беше много хубаво момиче, но беше лесна, а мен лесното от доста време не ме привлича. Казах на Валери да си ходи и ми хрумна умната идея да замерям прозореца на Амбър с камъчета. Надявах се този прозорец да е бил на стаята ѝ защото ако е на някой друг ще падна от смях.
Мятах камъчетата един по един и изведнъж Амбър изкочи и се извика, скрих се бързо в един от храстите и си сдържах смеха. Чух как затръшна прозореца и видях, че не го е затворила.
Може ли да е толкова красива колкото и тъпа? Не знам, но се зарадвах, че ми даде път да су вляза. Къщата ѝ не беше една от високите и лесно се покатерих до прозореца. Качих се и направих лек шум, но когато се огледах обаче, Амбър я нямаше и помислих, че е слезнала на долния етаж. Спрях се и чух че водата в банята ѝ върви и тогава ми светнаха очите.
Съблякох дрехите си на бързо и влезнах в банята тихо. Тя си беше затворила очите, но мамка му.... Тялото ѝ под душа беше удивително, едвам се сдържах да не я изнасиля в банята ѝ и пак се борех с ината си да не го направя. Доближих се до нея с бавни движения. Изглежда, всякаш е заспала, но в същото време не е. Сложих леко ръцете си на кръста ѝ и я прилепих до себе си.
Чувството да си толкова прилепнат до някой и да не направил нищо е трудно за понасяне. Амбър не отвори дори и за миг очи. Явно това ѝ харесва, за това нямам и намерения да спирам.