Полудявах!
Въпреки непрестанните разубеждения от своя страна, че не е правилно да ходя, най-малкото заради приятелката си, аз щях да отида. Но нямах ни малка представа какво имаше в предвид, че ще се мотаем. Нито къде ще ходим, нито как подобаващо да се облека. Аз нямах какво да облека, като всяка дама преди излизане. Някои дрехи ми се струваха прекалено шикозни за обикновено мотаене, докато други-обратното. Неподходящи, ежедневни и вече увехтяли от модните тенденции.
-Реми, чакат те!-викът на майка ми, идващ от долния етаж ни най-малко не ми подпомогна. Облякох първата тениска, която хванах и бързо грабнах якето си, защото времето навън бе доста хладно и променливо. Опитах се да игнорирам веселите подмятания на майка си, относно срещата с Том, но въпреки това бяха доста изнервящи понякога.
-Здравей!-поздравих го веднага щом влязох в колата му. Той отвърна с усмивка и потегли.-Май доста си бързала.-отбеляза. Едва сега усетих колко запъхтяна бях всъщност. Леле, трябва да спортувам по-често. Или да обновя гардероба си, веднага щом спечеля малко пари.
-Малко се успах.-излъгах.-Ако не бързах щях да закъснея.-не е като да съм стояла пред огледалото в продължение на два часа, изпробвайки целият си гардероб.
-Надявам се нямаш нищо против да отидем в парка.
-Нямам против.
-Ще се поразходим, ще си купим сладолед и ще си поговорим.-сподели ми плана си той.-Какво ще кажеш?
-Звучи добре.-усмихнах се. Кой знае колко дълго време се е чудел какво ще правим? Не след дълго вече бяхме пристигнали, взехме си сладолед и седнахме на някаква пейка, под някакво дърво, около което бяха засадени красиви лилави цветчета. И двамата мълчахме. Явно никой не знаеше какво да каже. Бих дала тема за разговор, но не бях сигурна до какво щеше да доведе тя. Все пак всичките ни разговори с него досега свършваха по не особено приятен начин.
-Как върви сприятеляването със Стеф и кученцето ѝ?
-Фийби.-поправих го.-Защо ме питаш това?
-Опитвам се да намеря обща тема.
-Стеф обща тема ли е?-изпуфтях недоволно.
-Мислех, че вече ти е разказала за случилото се между двама ни с нея.-оправда се.
YOU ARE READING
Roommates
Fanfiction-Как можа да ми го причиниш?! -Просто исках най-доброто за себе си!-извиках гневно, обръщайки му гръб. -Точно там е проблема! Винаги намесваш себе си, където и да е! Единственото за което мислиш си ти! -Как точно ти, от всички хора на тази планет...
