Roommates

28

Не съм виждала моето момче от два дни, защото той поемаше поредните нощни смени, а аз боледувах вкъщи. Чувствах се като жив труп през повечето време, но с всеки изминал час гаденето и болката в гърлото малко по малко отминаваше. А и милите съобщения на Том ми помагаха много. Въпреки че беше полузаспал и пишеше почти неясно, зарди мнозината си допуснати грешки, аз се справях с прочитането им и ми ставаше наистина приятно, че го е грижа. Дори и да му отнемаше доста голяма част от почивката, той не спираше да ми прави компания.

Така изминаха три дни. Бяха дълги и скучни три дни. Три дни, през които контактувах пряко само и единствено с майка си. Както казах- дълги дни.
Хубавата новина е, че вече се чувствах много по-добре и можех с ръка на сърце да призная, че бях в отлично здраве. Тъй като бях добре, реших да изляза с майка си ѝ да ѝ помогна с пазаруването въпреки студеното време навън, макар и по-късно да съжалих. Отидохме до близкия маркет и всичко вървеше като по вода.

Разбира се, докато не се появиха и айсбергите в океана.

Мама отиде до щанда за месо, докато аз преглеждах този за детски играчки, проклинайки се, че не се родих в друго време, за да мога да си поиграя с подобни чудеса, каквито имат възможност да се закупят за сегашното поколение. Възхищавах се, колко се бе развила индустрията, точно преди да засека погледа си с този на Стефани. Исках да се завъртя на петите си, да открия своята родилка и просто да си тръгна, най-вече защото не желаех допълнителни драми в живота си, но уви, вече бе късно. Бях видяна.

-Хей, Реми!

-Здравей...-измърморих не особено ентусиазирано.

-Къде е, Том?-попита без капка срам, усмихвайки се самодоволно на факта, че не го вижда. Вероятно си мисли, че рано или късно ще съжаля за постъпката си. Затова че избрах него пред нея. Колко жалко, че очакването ѝ ще да бъде напразно.

-Не е тук.

-Виждам.-засмя се леко, повдигайки добре изрисуваните си вежди, сякаш намекваше нещо. Въздъхнах. Наистина ли исках да знам, каква бе причината за странното ѝ поведение?

-Какво?

-Нищо. Просто се учудвам, че не е с теб. Мислех, че сте повече от близки напоследък.

-Какво искаш да кажеш с това?-изненадах се аз. Мислех, че връзката ми с Том бе пазена само от нас. Откъде може да знае Стефани? Дали той ѝ е казал? Но защо му е да го прави? Или тя говори за нещо друго? Възможно ли е да се опитва да ме хване в някакъв капан, за да се опита да разбере повече за нас двамата и слабите ни места? Господи, Реми, спри да си въобразяваш! Всичко е наред.
Нали?

-Не живеете ли заедно вече?

-Моля?

-Съдейки по времето, в което той си тръгва от вас...-

-Ти да не би да шпионираш къщата ми?-прекъснах я с налудничавата си идея. Абсурден извод. Адски глупава идея!

-Не.-отсече веднага.-Просто минавах от там по пътя за вкъщи...-

-Ти живееш в съвсем друга посока!-изтъкнах очевидното, като си спечелих отегчено извъртане на очи. Сякаш се оглеждаше за мозък някъде там из главата си.

-Просто го видях, Реми!

-И защо реши, че живеем заедно?! Това, че си е тръгнал в полунощ не значи нищо. Дори и в три сутринта да е, отново не значи нищо! Изненадва ме начина ти на разсъждение, честно!

-О, не драматизирай! Просто споделям мнение. Странно е да видиш как момче си тръгва от нечия къща в четири сутринта. Вчера го видях и се учудих, това е! Не беше нарочно!

Тъкмо бях на път да изпуфтя гневно, в изблик на гняв, когато нещо в казаното от нея привлече вниманието ми. Вчера?

-Момент, вчера ли каза?

-Да?

-Сигурна ли си, че си видяла Том да излиза от къщата ми в четири сутринта? Вчера?

-Не съм малоумна, Рем, нито сляпа...-

-Привет, Стефани!-появи се майка ми, разваляйки поверителността на разговора между нас двете. Намръщих се. И сякаш разбрала ситуацията, тя не каза нищо повече и си тръгна, преди да имах каквато и да е било възможност да я попитам още нещо.

-Какво се е случило между вас двете? Отстрани изглеждахте все едно се карате.

-Всичко е наред, мамо.

Или поне аз така си мислех?