Roommates

16

С всяка изминала седмица приятелството ни с Том, сякаш се затвърждаваше. Излизахме заедно доста често и винаги ни бе забавно в компанията на другия. Може би най-сетне успях да намеря истински приятел.

От друга страна Стефани се държеше доста странно напоследък. Усмихваше се и твърдеше, че ще се радва ако с Том нещата потръгнат в още по-сериозна посока, но нещо в погледа ѝ не беше истинско.

-Имах право на само едно желание и знаеш ли какво си пожелах?-продължи да разказва, видимо развеселен от спомена, Том. Поклатих отрицателно глава, очаквайки с нетърпение отговора.

-Чакай! Нека позная!-спрях го преди да се бе издал, но по усмивката му можех да позная, че бе наистина абсурдно.-Не ми казвай, че си избрал да отидеш в Дисниленд.

-Не искам да те лъжа, но ако продължаваш така ще ми се наложи.

-Господи!-изсмях се с глас.

-Бях на тринадесет, тогава нищо не бе по-важно от Дисниленд!-оправда се той, като вдигна двете си ръце, в своя защита. -А и това е Дисниленд, Реми! Дисниленд!

-Кажи ми, че поне си се снимал с Мики Маус, след като си изхабил единственото си желание за подобна глупост.

-Снимах се, разбира се! Но баща ми не беше особено опитен във фотографията. Докато снимаше беше поставил пръста си на обектива и закриваше цялата ми глава. Когато разказвах на собствените си приятели, никой не ми вярваше, че съм бил там, а като им покажех снимката, твърдяха, че това не съм аз. Беше ужасно!

-О, миличският.-изкикотих се аз. След края на речта му относно шантавите влакчета в нашия парк, той замълча за кратко и се взираше в мен зачудено.-Някога ходила ли си в аквапарк?

-Не мога да плувам, предполагам че отговорът ми се подразбира.

-Сериозно ли?-попита учудено.

-Абсолютно.-усмихнах се.

-Тогава с теб имаме много работа. Ще те науча да плуваш някой ден...-

-Том Холанд, ти току-що да не би да ми изпращаш покана за предумишлено убийство?

-Обещавам, че ще се постарая да се върнем цели!-заяви той, поставяйки ръка върху сърцето си.