Имало едно време

Пролог

Имало едно време предателство

-Напъвай!-извика селянката - по-силно, Дейз, по-силно !
Малката стаичка се изпълни с виковете на превиващото се от болка момиче. В този момент Дейз искаше единствено детето и да се роди живо и здраво, не и пукаше за нищо друго. Тя знаеше, че те идват за нея и детето и, че искат да ги наранят и убият, но не можеше да си позволи да мисли за това. Тя трябваше да роди и да изпълни предсказанието на Джин. Дейз бе човека, който щеше да роди надеждата. Тя бе изгубената принцеса.

Всичко започна с предателството на чичо и Хенри, той бе настроил цялата войска срещу царското семейство. Хенри бе погълнат от завистта, която изпитваше към брат си. Искаше всичко, което има .

Една тиха и спокойна вечер, Дейз беше още малко момиченце, когато войската се обърна срещу семейството и. Всяка нощ тя сънуваше тази вечер- пак, пак и пак.
Чичо и, когото тя обичаше с цялото си сърце уби баща и с голи ръце пред очите на семейството и. Думите, които излязоха от устата му останаха в съзнанието и. Хенри се обърнал към войните и им казал "Довършете ги" след това си тръгнал и тя не го видяла повече.
Пред очите и убиха майка и и двете и сестри, но когато стигнаха до нея, един от войните излязъл напред и заявил, че той ще я убие, така войните взели безжизнените тела на семейството и ги изнесли от стаята, в която клането се развило.
Войникът вдигнал малкото момиченце и потеглил към стаичката на чистачката, там той почука,а от стаята излязла Аврора.
-Вземай я, -бе рекъл войникът- няма време за губене.
Той подал вцепенената Дейз на Аврора и рекъл:
-Къде е моят товар ?
-Ето го.-подаде един чувал.
Войникът целунал сестра си и потеглил обратно.
-Дейз, мила, трябва да тръгваме.-казала Аврора.
Тя обвила Дейз с едно одеяло и се измъкнала от двореца незабелязано.

Времето неусетно минало. Дейз и Аврора се заселили в едно далечно малко селце, нещата в двореца не се развиваха добре, хората се бунтуваха и биваха убити от стражите на новият крал . Хенри се оженил за една от пророчиците Джин, родило им се момченце. В същото време Дейз растяла и ставала все по-хубава, тя се влюбила в едно селско момче и се омъжила за него. Кристофър правеше Дейз щастлива, тя му бе разказала цялата история, а той я караше да забравя за случилото се преди години.

Една вечер кралица Джин получила видение, това видение се повтаряло по едно и също време, всяка божи вечер, караше я да настръхва от ужас. Това видение се състояло от убийството на Хенри и момченцето им Коул от ръката на изгубен владетел.
Минаваха се дни, а вечерите на Джин бяха едни и същи. Предсказание. То рано или късно щяло да се случи. Никой до сега не бе успял да победи съдбата.
Джин не издържала и споделила на Хенри за предсказанието. Хенри се изплашл.
Предсказанието стигнало и до хората така и до Дейз. Настъпили по-големи бунтове, хората се събирали на лагери, имали надежда, надежда, която правила всяка тяхна борба значима. Крал Хенри не знаел на какво да вярва, но страха го обгърнал и лудостта настъпила. Изровил гробовете на царското семейство и в един от гробовете намерил свински кости. Наредил всяка селска къща да бъде претърсена и който се опълчи да бъде убит.
Когато Дейз забременяла, тя знаела, че това дете ще промени света. Ще избави хората от мъките им и ще прекрати войните.
Една вечер Кристофър се напил и разказал на сестра си за тайната, която Дейз пазила.
Сестра му Евърли била уплашена, че крал Хенри ще убие брат и, затова когато Дейз започнала да ражда, тя ги предала на властите..

- Дейз, още малко съкровище-подкани я Аврора.
Два вика по-късно се чу бебешки глас.
-О боже мой, Дейз, колко е красива!
Сълзите покриха лицето на Дейз.
-Мо-може ли ?-попита Дейз и протегна ръце за да вземе бебето.
Аврора и я подаде внимателно и се усмихна широко.
-Толкова си красива, слънце мое-целуна бялото си детенце и заплака още по-силно-Обичам те, скъпа моя.
Вратата на дървената колибка се отвори рязко и Кристофър нахлу като викаше бясно:
-По дяволите!!! Те идват, тя ни е издала, ще я.....-очите му се стовариха върху бебето, а то спря да плаче, сякаш разпозна баща си.
-То...то нашето ?
-Да, тя е наша. -каза му с тих глас Дейз.
Кристофър се доближи с бавна крачка до Дейз и бебето. Целуна Дейз и пое момиченцето.
-Толкова си красива.-целуна рожбата си и я върна на Дейз.
-Как ще я кръстите ?-попита Аврора.
-Даяна-каза Дейз -на майка ми.
След минута мълчание Кристофър си върна разсъдъка и каза :
-Те идват Дейз, разбра ли са.
Аврора и Дейз настръхнаха щом чуха това.
-Трябва да тръгваме, ще са тук след минути.
-Но тя не може да става, няма сили- противи се Аврора
-Права е-каза изтощено Дейз - не мога да ходя, само ще ви забавя, ще умрете заради мен.
-Не мога да те оставя Дейз! - каза Кристофър.
Чуваха се викове и коне. Те бяха близо.
Знаеха, че няма да успеят да се измъкнат. Кристофър и Дейз се погледнаха, те знаеха какво трябва да направят, погледът и на двамата им се премести на Аврора.
-Аз...аз не мога да го направя.-каза Аврора .
-Нямаме друг избор, те ще убият всички ни .-каза Кристофър.
-Ти ме отгледа Аврора, грижи се за мен, спаси ме, ред е на дъщеря ми. Няма да мога да бъда до нея, за да я науча на всичко, което знам, но ти ще можеш-въздиша тежко Дейз - обичай я, научи я кое е правилно и кое е грешно, научи я как да се защитава, напомняй и всеки ден колко много я обичаме и накрая я остави сама да намери пътя си.
Дейз подаде Даяна на Аврора и я прегърна с последните сили, които имаше.
-Ще се грижа за нея.
-Знаем.-отвърна Кристофър.
Кристофър взе меча, погледна Дейз и каза:
-Обичам те !-като излезе от дърветата колибка.
Те бяха вече тук. Аврора уви детето в одиалце, пъхна малко храна в джобовете си и излезе през покритата дупка в стената.
Дейз беше изпълнила мисията си. Тя знаеше, че детето и е в сигурни ръце и, че нейното време е дошло. Сега всичко зависеше от съдбата.
Аврора тичаше с всичките сили с детето все по-навътре в гората и така тя спря да чува виковете на хората от малкото свършено селце.