Dancing in the dark

Stronzo

20.10

- Артемида съжалявам но си диагнозата е депресия. - каза психоложката пред мен.

Майка ми ме погледна загрижено.

- Отсега казвам не искам да ме наливате с хапчета. Ако това е единственото решение предпочитам да премина през ада сама. - заявих готова да стана.

- Не мога да ти предпиша хапчета с режима на хранене който имаш. - побутна очилата си нагоре жената - Вече си свалила 5 килограма... Ядеш през 2-3 дни. Първо трябва да се фокусираме върху здравето ти.

- Напълно съм си наред. - скръстих ръце.

- Имаш тегло под нормата, знам че имаш оплаквания от главоболие, имаш диагноза за анемия която влошаваш с това си поведение... Артемида положението е доста сериозно. - изтъкна докторката.

- Как да може да ѝ се помогне госпожо? - попита мама тихо.

- Ще ѝ дам бележка за освобождаване от физическо. Запишете я на нещо което харесва но не което ще я натовари затова интензивни спортове не са препоръчителни. - тя погледна клющавите ми ръце и крака.

- Ще се постарая. - кимна майка ми.

Половин час по-късно бях в стаята си и се бях концентрирала върху домашните си. На телефона ми се появи нотификация. Беше Данина.

Данина: Какво каза психоложката?

Бел: Нещо сериозно ли е?

Артемида: Депресия.

Данина: FUCK

Бел: Данина езика

Артемида: Става ли да ви пиша по-късно? Имам домашни.

Бел: Добре. Но скоро излизаме. Няма да си стоиш в дупката която наричаш стая.

Артемида: Грубо

Данина: Но вярно

Оставих телефона си настрана и продължих с домашните за четвъртък. Не предполагах че един училищен спор ще стигне до тук. Да са проклети всичките без онези които ме защитиха. Така силно стиснах химикала си че той се счупи в ръцете ми.

- Мамка му. - изпсувах.

От този месец в който няколко момичета сред които вече бившата ми най-добра приятелка бяха решили че съм проблем бях се отдалечила от класът и изпаднах в наистина сериозна депресия. Понякога едва издържах часовете. Понякога бях бясна. Но повечето време бях празна. Куха. Разбита. И не исках никой и нищо да комуникира с мен освен книгите.