Dancing in the dark

Нашия аромат

Сгромолясах се на леглото уморена. 3 посреднощ е, а с Винсънт едва сега се връщаме. Той остана с екипа който му бяха осигурили. Аз бях спечелила 6 хиляди които ми преведе Сторм, а Винсънт 36 хиляди. 

- Тези 6 хиляди не ми трябват. - споменах му - Искаш ли да ти ги преведа?

- Абсурд. Заработила си си ги. Твои са. - каза сериозно - И без това спечелих 6 пъти повече.

- Не ги искам. - казах - Просто исках да съм далеч от онези и в безопасност. 

- Задръж ги. Можеш да ги използваш за какво ли не. - каза ми - Университет. Неща. Шофьорските ти курсове ако щеш. Нито на мен нито на теб ти трябват тези пари. Но може да ни потрябват в бъдеще.

- Окей. - въздъхнах.

Съблякох якето му и го сложих в гардероба. Съблякох дънките си и изтрих грима. Щях да си легна в леглото ако Винсънт не ме бе придърпал към себе си.

- Може ли да спиш в моето легло? - попита ме.

- Добре. - кимнах.

Той ми даде да съм от вътрешната страна и ме зави. Прегърнах го, полагайки глава на гърдите му.

- Лека нощ Винсънт. - казах.

- Лека нощ Арт. - каза той.

Усетих как затегна хватката си около мен и съвсем леката целувка на челото ми.

- ДОБРО УТРО. - чух нечий вик.

На сутринта аз и Винсънт бяхме плетеница от крайници и от пред майка ми. След като си изкарах краката измежду неговите два и той отпусна хватката си около кръста и гърба ми се изправих в седнало положение.

- Добро утро мамо. - казах и се прозинах.

- Не е това което изглежда. - каза нервно Винсънт.

- Мамо. Кошмарите. - казах съвсем спокойна.

Лицето ѝ от ядосано премина в притеснено. Да тази лъжа винаги работи.

- Психоложката каза че би трябвало да престанат. - каза нервно.

- Такова нещо не престава. - казах мрачно.

- Закъснявате. Успали сте се. - каза.

Погали ме по главата и целуна челото ми. Под завивката Винсънт бе хванал ръката ми и я галеше нежно с палец.

- Побързайте. И Винсънт... благодаря. - каза мама и излезе.

След 2 минути той извъртя главата си към мен.