Dancing in the dark

I look at the sky and pray

- Винсънт слушаш ли ме? - попита ме ядосано Александра.

- Не извинявай. - казах и отърсих главата си.

- Напоследък не ме слушаш много. - тя леко се ядоса.

- Просто съм замислен. - признах нервно.

Всъщност чаках отговора от Питър. Каза ми че поддържа връзка с Данина, а аз исках сведения за състоянието на Артемида. Нервно потупвах по масата и го погледнах. Стоеше на рамката на вратата чакайки Сторм (който ни бе повикал за нещо) но му обясних че ако ми чете съобщения за Артемида пред гаджето ми ще е неуместно.

- За какво мислиш? - попита ме.

- Чакам отговор от Питър. - отвърнах.

Когато чух нотификацията си грабнах телефона нетърпеливо. Въведох паролата си с треперещи ръце и отворих чата.

Питър: Братле яко си оплескал нещата.

Винсънт: Толкова ли е зле?

Питър: Ще ти копирам съобщението на Данина.

Питър: Аз съм добре но сега се притеснявам за Артемида защото приятеля ти - този нискостеблен хомосексуален плъх - я влоши. Вече бе започнала да се наслаждава на живота, да се радва, усмихва, излиза... И ПОСЛЕ ТОЙ Я ОБВИНИ ЗА СВОИТЕ ПРОБЛЕМИ. И без това след като видя гаджето му се чувства отвратително за външния си вид, а сега и да я обвинява за своите проблеми. Казвам ти видя ли го ще го набия с каквото ми падне! Не че искам да задълбавам но имаше много драми, не харесва очите си (очевидно). А сега мисля че ще си причини или булимия или анорексия или двете защото вечерта тя ядеше толкова много брауни и сладолед че чак се шокирах. А после... сутринта я заварих да се мъчи да повърне. Не знам Питър наистина не знам. Страх ме е за нея и не знам как ще се справи. Проблема не е толкова той колкото крехкото ѝ ментално здраве.

След като го прочетох се наложи да се сдържа да не ударя по масата. Вдишай. 1,2,3. Издишай. Погледнах отново Питър който ме гледаше съчувствено. 

Питър: Не се безпокой. Всичко ще е наред просто... Дай ѝ време.

Питър: И гледай да не срещаш Данина по коридорите.

Питър: Камо ли с Александра.

Питър: Надявай се да е с Бел. Само Бел може да я удържи.