Dancing in the dark

Просто се почувствах комплексирана

- Кой е това? - попитах.

Някакво момиче му беше писало и аз му подадох телефона.

- Тя е гаджето ми. - призна неловко.

- Имаш гадже? - не знам защо стомахът ми се сви.

Може би съм преяла. Или ми наближава цикъла. Вероятно е това.

- Да. Ъм пазим връзката си в тайна. Само няколко човека знаят. - спомена още по-неловко.

- А извинявай не трябваше да питам. - казах.

- Няма проблем. - той седна на лаптопа ми - Отвори съобщението и ми кажи какво е написала за да ѝ отговоря докато ти оправям лаптопа.

Отворих и бе снимка. Снимка която не трябваше да виждам. Хвърлих му телефона на леглото си.

- На това трябва да отговориш сам. - казах с погнусена физиономия.

Придвижи се със стола си до леглото и си взе телефона. Погледна снимките и видях че бе доста заинтересован.

- Банята е втората врата вдясно. - посочих му изхода към стаята си.

- Ъм връщам се след минута. - каза неудобно.

- И СИ ИЗМИЙ РЪЦЕТЕ. - добавих.

Подробности? Не искам да си спомням. Комплексирах ли се? О да. Взех книга и се завих надявайки се да прикрия свиването от неудобство. Той си има приятелка. Секси приятелка. Защо е решил да рисува мен, а не нея? Почти хвърлих книгата и се завих повече. Чувствам се толкова комплексирана. Тя има всички форми. Равномерни очи. Аз... аз нямам нищо. Очите ми започнаха да парят и аз се насилих вътрешно да не плача. А всъщност исках толкова много.

- Върнах се. - каза той - Извинявай за това наистина беше неловко.

- Няма проблем. - казах но гласът ми бе странно прегракнал. 

- Добре ли си? - попита ме и се приближи със стола.

- Да. - кимнах - Добре съм.

- Сигурна? - вдигна вежда.

Ново кимване. 

- Когато успея да оправя камерата ще ти кажа. - каза ми тихо.

- Добре. - казах тихо.

Взех наново книгата и започнах да чета. Не разбирах и думичка. Просто очите ми безизразно попиваха страниците. Защо толкова трябваше да ме боли за вида на едно момиче? И защо не успях да кажа на Винсънт? Не знам колко време съм стояла така преди Винсънт да прекъсне мислите ми.